Едва днес успях да гледам новото интервю на Йорданка Христова при Мон Дьо и просто няма как да се въздържа да не напиша един текст по този повод. Защото тук става въпрос за една легенда, за която след време ще се разказва още повече, отколкото сега се разказва. Защото тази легенда се отличава. Отвъд музиката. Извън нея. Музиката е само една основа за нещо още по-велико, което действително поразява.
В съвременния, объркан и доста често злобен свят да се натъкнеш на личност. Не на някоя измислена звезда, която звездее от екрана и се прави на недостижима. Да срещнеш в наши дни легенда, която не иска да признае дори пред себе си, че е такава.
Ако оставим настрана песните, познати на поколения българи и докоснали безброй сърца, ако забравим за момент шестте декади на сцената, концертите, завладяващия глас, музикалността и всички други качества, които Йорданка Христова притежава, ще забележим очевидното - тя е гранд дама не само в кариерата си, не само заради тази кариера, тя е гранд дама заради душата си. Защото именно същата тази душа я отличава вече осемдесет години.
Такива хора се открояват още от първия ден на своя живот. Те просто са докоснати свише. Имат някаква специална, само тяхна мисия. Сега ще ви споделя какво ми идва наум първо като се сетя за госпожа Христова. Не искам да бъда прекалено официален, но и прекалено много я уважавам.
Първата дума, която потъва в ума ми е думата класа. Много малко останаха хората, които имат истинска класа. Не привнесена отвън. Не наложена. Не преувеличена. Истинска класа.
Като започнем от самото излъчване, минем през начина на обличане, цялостния стайлинг, усмивката, неизменно грееща като слънце върху лицето ѝ, нестихващата ѝ позитивна енергия, самият ѝ начин на мислене и моментално се разбира, че става въпрос за човек, който знае защо е тук. Винаги когато знаеш защо си тук, животът ти има смисъл.
Най-вече искам да обърна внимание на онова, което винаги ми прави впечатление в Йорданка Христова – нейната абсолютна естественост и заразителна ведрост, имам чувството, че тази жена може да мине и през дълбока тъга, без да изгуби своята вътрешна светлина. Усещам тази светлина и тя възлиза много отвъд всичко, което би могло да се опише, тази светлина е пътеводна за още много жени, които само могат да вземат тази гранд дама за пример. Определено има защо. Не просто заради красивото остаряване. Заради усещането, че имаш център. Че усещаш стабилност под краката си. Заради това, което си и винаги ще бъдеш. Тя самата го каза: "Единственото определение, което наистина ми отива е "ваша".
Наша. Трябва да я пазим. И ние, не само Господ. Такава душевност никне с цветята. Това е, което исках да ви кажа. Останалото е музика. Тя ще остане завинаги.
