Интересни времена

И ето ни, осъмнали в 2023 година. Живи, надявам се, ако четете това. Придвижваме се към първата четвъртина на новия век със смесените чувства на несигурност от идващото, носталгия към безвъзвратно отминаващото и епохалната битка на стария свят за нечие превъзходство върху базовите приоритети за цялата планета. От една страна. И от друга - с любопитство и вдъхновение от потенциалите за развитие, което настоящето разгръща.

Още от Авторите

Съвсем умишлено сложих това заглавие. Да напомни за онази китайска поговорка, че е проклятие да живееш в интересни времена. Ако се проследи историята на познатата ни цивилизация обаче, спокойни времена никога не е имало. Може да е имало някоя и друга спокойна година в някой и друг географски район, в някой и друг манастир, в някой и друг соц град, в който времето е изглеждало като спряло и само онази хазяйка с каничка кафе е подсещала, че то минава, когато е идвала за наема в мансардата под звездите.

Но бас държа, че не е продължило дълго. Все на някого му е доскучало и е превърнал времената или поне личното си време на тази земя отново в интересни. Дори и ако от скука е изобретил нещо, което е дало нова посока на човечеството. Всяка индустриална революция е водила до социална криза, всяка енергийна криза е водила до военни колизии и смяна на политическа, икономическа, финансова структура на обществата.

Да не говорим, че в стремежа си към държавническо налагане на “спокойни времена”, китайците рязко направиха интересни времената и за целия останал свят. Така че, дайте да зарежем техните премъдрости и да си спомним, че нашето пожелание “Да ти е интересно” е в същността си нещо хубаво.

Нали питаме “Книгата/филмът интересни ли са?”, “Пътешествието интересно ли беше?”. Както някога беше казал и синът ми: “Забелязал съм, че игрите са най-интересни само докато е трудно”. Когато нещо е интересно, човекът е по-склонен да се разгърне, да прояви любопитство, да раздвижи мозъка си и да стане комбинативен, да осъществи някоя лична “Еврика!”, а в социалните мрежи да споделя безспирно своите размисли и страсти, докато гледа риалитито на интересните ни времена. Спокойни бяха времената, когато в редакциите на списанията сами си пишехме отзивите в стил “любов/омраза”, за да е по-цветно. Е, и тогава не мислехме, че са спокойни, но при всяко положение бяха илюзорни по отношение на това колко още светове и гледни точки съществуват, освен тези, които на нас ни се струваха важни за споделяне с аудиторията.

Сега не е спокойно и няма да бъде. Илюзиите са все по-малко. Живеем в десетилетие, в което все повече ще делегираме спокойствието на изкуствения интелект. И не само спокойствието. При това, абсолютно доброволно - точно както никой никога не ни е карал насила да си включваме Интернет и да си купуваме умен телефон, нито да се регистрираме в социалните мрежи. Ще го направим заради удобството, за освобождаване на време, за да намалим тревогите от типа: “Да не изпуснем нещо, да не може да проследим как се развива това, което ни интересува“.

Ще го направим, за да си свършим работата по-бързо, да не губим време в проверяване на информация, която АI може да провери от всички възможно достъпни дигитални източници. Ще го направим, дори и защото това ще означава един емоционален товар по-малко. Например, някой робот да се погрижи за нас без да мрънка, че слугува вместо да върши нещо, което му е интересно. Без емоционалния стимул на принудата “да караш някого да прави нещо за теб” и евентуално да се чувстваш длъжен да му го връщаш. Все невротични емоционални врътки, които причиняват у доста семейства психичен дискомфорт.

Помните ли второто изречение от текста - онова, което малко ви стресна. Въпреки че е очевидно, в него имаше нещо смущаващо, нали? Живеем в десетилетие, в което моето допускане, че биха могли да ме четат само „живите“ може да се обезмисли донякъде. Все повече хора ще искат да запазят спомена, мъдроста, рецептите, историите, снимките, гласа, визията на своите близки и колкото и стряскащо да звучи това днес, технологиите вече позволяват всичко, което един човек е оставил като свой отпечатък за присъствието си да бъде пренесено в изкуствен интелект. Нещо повече – този AI ще може да чете и дори да реагира, да коментира с вградения в него интелектуален капацитет. Малко ужасяващо ли ви се струва? И на мен така ми стори първия път, когато научих за тази опция по време на една изложба за бъдещето, която посетих през 2018. Но после осъзнах как плавно и дори естествено ще се случи. Нещо повече - че този потенциал е създаден, защото живите хора показват своята потребност от общуването с напусналите физическото си тяло близки точно както общуват с всяка една фантазия в главата си.

И сега е факт, че хората пишат по стените в социалната мрежа на отишли си хора, поздравяват ги за рождени дни, изпращат им снимки на семейството, на приятели, на учредени на тяхно име награди, ако са били известни. Докато пишех този текст, дори се обади един мой любим поет и скъп приятел приживе – Иван Методиев, със стихотворението си „Елементи“:

Дървото, храста, камъка, пръстта,

Въздишката, която ти се дава,

са само елементи от света...

О, смърт, нима чрез теб се изразява

природното единство... Идва час

и всичко се покрива със забрава...

И нищо не остава уж от нас,

а именно чрез нас светът остава.

Как ще се развие пренасянето на тези „елементи“ в изкуствения интелект за първи път видях в сериала “С години” (Years and years), но да речем, там има доза художествена интерпретация. Има обаче една документална поредица в 12 епизода на Netflix – „Бъдещето на...“, в която са развити тенденциите на области, в които участва AI. Наред с кучетата и възможността да си говорим с тях, търсенето на подходящ партньор (да, и генетично), отглеждането на домашни растения, технологиите свързани с храненето и смяната на месото със заменяем продукт, виртуалната реалност...

Една от сериите се казва „Живот след смъртта“. Хората от погребалните агенции обясняват, че все повече хора го искат като услуга и се разкрива какво е вероятното бъдеще на „живота ни след смъртта“. Много е възможно да бъде сред първите неща, които ще се случат, защото е най-лесно – почти толкова лесно колкото да зададеш въпрос в ChatGTP2.

Малко повече време ще отнеме интеграцията между живия човек и изкуствения интелект по чисто биологични причини. В това отношение първата грижа ще бъде за хората с инвалидност или други медицински дефекти.

Това, което описах набързо, не е бъдеще. То е настояще. И мисля, за всички е ясно - 2023 ще сблъска старите ни навици, купища конспиративни страхове, с тези нови и еволюционно неизбежни парадигми. Както мъдро заключи дори изкуственият интелект: „В крайна сметка бъдещето се определя от действията и решенията, които вземаме днес. Затова, вместо да се фокусирате върху прогнози или да се опитвате да контролирате какво ще се случи, може би е по-полезно да се съсредоточите върху нещата, които можете да контролирате и върху които можете да влияете, като например собствените си действия, нагласи и начин на мислене. Като се грижите за себе си и работите за положителния си принос към света, можете да помогнете за създаването на по-светло бъдеще за себе си и за хората около вас“.

Очаквайте скоро пълния отговор на въпросите ми към изкуствения интелект относно прогнозата за 2023.

Още от Михаела Петрова: