Спомняте ли си онова усещане да напишете или получите писмо? Някой е седнал с лист и химикал да мисли и пише специално за вас…
Най-вероятно е сбъркал някъде и вместо да трие с гумичка, е смачкал няколко листа, докато не получи желания резултат. Или си е направил чернова, която после старателно е преписал.
И всичкият този труд, това отделено време, тези най-вероятно положителни мисли, са стигнали до вас, за да бъдат споделени, да предизвикат емоции, да им се зарадвате, или дори да се разплачете.
Има толкова много красота в този жест да посветиш внимание и време на някой и затова е ценен.
Спомням си последното писмо на хартия, което получих, но не си спомням предишното, защото е било преди много години. Отдавна съм избрала електронния вариант да получавам сметки, информация и емоции, така че физическата ми пощенска кутия все е празна и почти безполезна.
Та това последно писмо беше от майка ми, която открих съвсем скоро. Ако сте чели личната ми история с нея, знаете колко много имаме да наваксваме, та минахме и през писането на писма и пращането на колети. Нищо, че си пишем смс-и или се чуваме почти всеки ден. В него тя беше рисувала по случай Великден зайчета и яйчица на внуците си, а на нас ни беше пратила картички. Сантиментален и толкова мил жест! А децата не можеха да повярват, че получават истинско писмо.
Да, обаче писането на писма не винаги е най-сигурният начин да стигнеш до някого навреме. Ние го намерихме много след Великден, първо заради това, че вече нямаме навик да си проверяваме кутията и после, защото знаете как работят понякога пощите...
В този ред на мисли искам да ви призная, че обичам да получавам имейли. Те някак си са успели да запазят духа на писането на писмо. За мен те са освен по-бързият и сигурен начин, са и по-истинският, по-смислен и интелигентен подход да обърнеш внимание на някой. Независимо дали става дума за работа или за приятелство. За моя радост често получавам писма от читатели и много ги ценя. Много повече от коментарите написани за секунди. Вдъхновяват ме. Ласкаят ме. Благодаря ви!
Не сте ли обърнали внимание колко повече се стараят хората да пишат добре, когато ползват имейл. И във всички случаи са по-добронамерени. Просто защото са открити. Никой не си играе да ти пише кофти писмо. По-лесно е с тъп коментар. За жалост обаче, много от нас си мислят, че по-бързият начин да стигнеш до някой са другите социални мрежи. И сигурно е така, защото това е по-лесният път - с 2-3 думи или изречения, без много да мислиш, внушаваш си, че си казал много или още по-тъпото - с едно от онези човечета или фигурки се опитваш да изразиш настроението си сякаш са ти свършили думите. И понякога гледаш тъпо в тези картинки и се чудиш дали човекът отсреща се смее, обича, плаче или просто е сбъркал фигурката…
А представете си сега, че отваряте пощата си и намирате в нея някое от онези писма – дълги, красиви, дълбоки, искрени, пропити с чувства и написани с думи, от които да ви стане топло и приятно. Като от споделено кафе…
И ако си мислите, че няма кой да ви напише такова писмо – много се лъжете. Понякога просто трябва вие да започнете. Предизвиквам ви
Заслужава си, а и е толкова лесно: abv.bg - ново писмо - едно споделено кафе с белия лист и човека, който ще го отвори и няколко искрени думи.
Като личния смс или обаждане на Нова година, вместо клишето с две чашки шампанско и някоя чужда мисъл. Първо – ще зарадвате някого и сигурна съм – отговорът няма да закъснее.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
Още от Светла Иванова:
Как ще ги стигнем хамериканците?
