„Имало едно време... в Холивуд“: Визионерът Куентин Тарантино – създателят на личности и светове - Авторите

Днес любимият ни Тарантино навършва 57 години! По случай рождения му ден ви припомняме шедьовъра му от 2019 г. „Имало едно време... в Холивуд“ и проследяваме творческия му път, превърнал го в един от най-успешните, разпознаваеми и емблематични режисьори на нашето време!

За две години и половина редовно писане на журналистически материали за кино в този сайт не мога да си спомня да съм посвещавал статия на конкретен режисьор или сценарист. Изпод пръстите ми са излезли десетки текстове за екранни звезди, актьори и актриси, познати в цял свят, но нито един за някои от хората, които дирижират представянията им иззад камерата.

Е, Куентин Тарантино не е кой да е режисьор или сценарист. Създателят на най-актуалния филм по киносалоните в момента, „Имало едно време... в Холивуд“, е олицетворението на думата „уникален“. Той и неговите филми са неповторимо съчетание от всички клишета, класически похвати и тропи от седмото изкуство, за които можете да се сетите, до степен, в която са всъщност съвършено оригинални.

Роденият през март 1963 година Тарантино е отражение на творчеството си. Още като дете той започва да поглъща попкултурата около себе си, четейки романи и гледайки филми, предназначени за читатели и зрители далеч над възрастта му. Задържан е от полицията още на 15 години, когато отмъква скрито от супермаркет криминален роман на Елмор Ленърд, автора от чието литературно творчество Тарантино впоследствие взаимства и сюжета на филма си „Джаки Браун“.

Още от Авторите

Големият режисьор и сценарист дължи сякаш необятната си обща култура именно на тези свои наклонности. Той няма висше образование и не се е обучавал да пише сценарии в академия, вечерна школа или нещо подобно. След като навършва пълнолетие, Тарантино сменя редица работни места, винаги свързани по един или друг начин с шоубизнеса.

Независимо дали е имитатор на Елвис Пресли в бар, или касиер във видеотека, той остава неразривно свързан с хобитата си, които очевидно обича повече от всичко. Междувременно започва да пише и сценарии, някои от които съумява да продаде на холивудските студия, макар и в доста редактиран вид, цели десет години по-късно.

Дебютът си в киното дължи на щастливата си среща с великия Харви Кайтел, когото впечатлява със сценария си за Reservoir Dogs / „Глутница кучета“. Кайтел, въпреки факта, че не притежава собствена продуцентска къща като редица филмови звезди в наши дни, прави всичко по силите си да осигури заснемането на филма, като приема да играе и главната роля.

Резултатът е минималистен, нискобюджетен криминален филм, който излиза през 1993 година, със сюжет, движен от диалога, а не от екшъна. Тарантино блесва с фантастичния си талант да пише ударни, паметни реплики, да съчетава известна музика с действието във филмите си и да поддържа усещане за несекващо развитие и динамика изцяло посредством диалозите между персонажите си.

Във филма участват Кайтел, самият Тарантино, Тим Рот, Стив Бушеми и Майкъл Медсън, последният от които прави в „Глутница кучета“ вероятно най-паметното си превъплъщение. Редица от тези актьори остават сътрудници на Тарантино и в следващите му авторски кинопроекти.

През 1994 година излиза „Криминале“, най-емблематичният филм на големия режисьор и сценарист и до днес. Лентата не е нищо по-малко от шедьовър, който капсулира съвършено духа на 90-те години на миналия век. Тарантино работи върху лентата с първокласни изпълнители, всеки от които дарява с безумни екранни моменти, запечатани навеки в модерната популярна култура.

Джон Траволта и Брус Уилис, които записват застрашителни серии от кариерни провали преди „Криминале“, дължат несекващата си и до днес актуалност именно на Тарантино, който им поверява главните роли във филма си. Персонажът на Винсент Вега е написан именно за Траволта, жест, който актьорът признава, че не е очаквал от никого през 1994-та, когато е на ръба на потъването в забрава.

„Криминале“ събира Тарантино и с най-идеалния му партньор в направата на филми, човекът, който заковава нетрадиционните му крилати фрази по-добре от всеки друг – Самюел Л. Джаксън. Единствената номинация за „Оскар“ на актьора досега си остава именно за митичното му изпълнение като Джулс Уинфийлд в „Криминале“, наемен убиец с наклонност към философски размишления и рецитиране на библейски монолози.

Паметни моменти в лентата имат още Винг Реймс, Харви Кайтел, Кристофър Уокън, който изнася около четириминутен абсурден комичен монолог със стоманена физиономия и тътнещ глас в единствената сцена, в която участва, и, разбира се, Ума Търман, която оттам нататък се превръща в муза на Тарантино. На възраст от 32 години той се изкачва на върха на Холивуд, номиниран е за редица награди „Оскар“ и е отличен на фестивала в Кан.

Затова и не е учудващо, че следващите му няколко проекта не успяват да достигнат нивото на „Криминале“ или „Глутница кучета“. „Джаки Браун“, двете части на „Убий Бил“ и „Разходка смърт“ имат своите индивидуални качества и запомнящи се моменти в типичния стил на Тарантино, но не достигат художественото и културно ниво на първите му две произведения.

До тази летва, 15 години след „Криминале“, най-много се доближава „Гадни копилета“ от 2009-та, военният филм на Тарантино за измислените подвизи на отряд от американски евреи, които успяват да ликвидират самия Хитлер в киносалон. Звездата на филма е Брад Пит, но никой не успява да надмине Кристоф Валц в амплоато на полковник Ханс Ланда, елегантният, хитър, усмихнат и изключително учтив антагонист в действието.

Валц печели „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за изпълнението си, постижение, което повтаря и с представянето си в следващия филм на Тарантино, „Джанго без окови“, от 2012 година. В лентата блестят още Джейми Фокс, вездесъщият Самюел Джаксън и Леонардо ДиКаприо, който изиграва цяла сцена от лентата с порязана, обилно кървяща ръка.

„Имало едно време в Холивуд“: Суперзвездата Леонардо ДиКаприо - лидерът на едно поколение

„Джанго без окови“ донася на Тарантино и първия му „Оскар“ за оригинален сценарий, отдавна заслужено отличие, което, за щастие, все пак му е връчено за подобаващо добър филм. Лентата е подкрепена и от фантастичен саундтрак, в който се съчетават хип-хоп парчета, ретро музика, кънтри и авторско произведение на легендарния Енио Мориконе.

Мориконе композира целия саундтрак за следващия филм на Тарантино, който отново е уестърн, и печели първия си „Оскар“ за него на възраст от 84 години. За „Омразната осморка“ режисьорът събира пред камерата си редица от най-верните си сътрудници, от Самюел Джаксън и Кърт Ръсел до Тим Рот и Майкъл Медсън.

„Имало едно време... в Холивуд“: Ветеранът Кърт Ръсел – най-верният мъж в шоубизнеса

Крайният резултат е излишно дълъг филм, израз на най-неовладяните импулси на Тарантино, който въпреки това изобилства с паметни диалози и шокиращи моменти. Неслучайно в положителните отзиви за „Имало едно време... в Холивуд“ повечето критици отвъд океана сравняват позитивно лентата с „Омразната осморка“ и говорят за творческия самоконтрол, упражнен от Тарантино.

Това ни довежда и до август 2019 година, когато светът вече гледа деветото произведение във филмографията на режисьора с всеобщо одобрение. Тарантино нееднократно е изказвал желанието си да се оттегли от филмовата индустрия, преди да навърши 60 години, и да не прави повече от десет авторски проекта.

Предстои да видим дали ще изпълни многократно заявената си закана, но няма съмнение, че всички стискаме палци по някакво чудо да размисли. В изумителния ход на своята кариера Тарантино се е превърнал в не по-малка звезда от тези, които е идолизирал през детството и младостта си. Сега той е икона, на която светът на киното се кланя, и модел за подражание на неизброими амбициозни младежи.

Прочетете още от Георги Петров: