„Имало едно време... в Холивуд“: Безсмъртният Ал Пачино – живата легенда на актьорското изкуство - Авторите

Днес великият Ал Пачино навършва 80 години!

Пръстите ми са замръзнали над клавиатурата, сърцето ми тупти осезаемо, а мозъкът ми се опитва да създаде максимално силни думи за началото на този текст. Предполагам, че така са се чувствали оригиналните автори на космогоничните древногръцки митове. В света, в който аз живея и си изкарвам прехраната, света на киното, човекът, за когото ще пиша сега, е бог.

Не, не сравнявам Алфредо Джеймс Пачино с Всевишния, той не е едноличният създател на модерната филмова индустрия, но определено е дал своя огромен принос за това. В този смисъл вероятно може да се сравни с някое елинско или римско божество. Пачино е първообразът на звездата на Новия Холивуд от 70-те години, наследникът на великите класици от Златната ера на американското кино, радикално различен от всички тях и от бляскавия им имидж.

Ал Пачино през 1974 г.

Той мрази светлината на прожекторите, откровено се срамува от това да говори публично и не желае да занимава обществеността с реалната си персона. Животът и кариерата му са в измислените личности, които изгражда на екрана с неповторима експлозивна енергия. Актьорският му процес започва и завършва с разбирането на техния вътрешен, емоционален, на техните съкровени желание и страхове.

Най-великите цитати на Ал Пачино >>>

Щом веднъж успее да постигне това, Пачино е способен да изиграе когото и да е с безподобна, стопроцентова автентичност. За разлика от съвременника си Робърт Де Ниро, с когото е сравняван през цялата си кариера, той рядко е качвал или свалял драстично килограми за някоя от ролите си, нито пък е карал колегите си на снимачната площадка да го адресират с името на персонажа му или нещо подобно.

Ал Пачино и Робърт Де Ниро през 1982 г.

Не, Пачино работи отвътре навън. Изконният му талант и чувствителността му са по-силни от каквато и да е предумишлена физическа подготовка за роля. Знам, че този уебсайт не е мястото за спортни аналози, но Ал Пачино е Лионел Меси на актьорската професия, а Робърт Де Ниро е Кристиано Роналдо. Почти невъзможно е да се посочи кой е по-добрият измежду двамата и светът е съвършено разполовен в мненията си по въпроса.

Единият – по-нисичкият – от двамата постига феноменалните си резултати изцяло посредством вроденото си разбиране за играта, независимо дали става дума за актьорска или футболна, а другият поставя смайващи рекорди с цената на изумителни физически усилия и непосилни приготовления. Те са орисани да бъдат сравнявани завинаги, с равен брой индивидуални отличия и фенове по света.

Ал Пачино и Робърт Де Ниро през 2019 г.

А истината е, че всеки техен съвременник трябва да е просто благодарен, че живее или е живял във възхода на техните кариери. Представянията им на футболните терени или пред филмовите камери ще бъдат изучавани от десетки поколения напред във времето, а историята ще спре да търси отговор на това кой е по-добрият и заслужено ще ги увековечи завинаги.

Да, това е неповторимият Ал Пачино, един от най-великите актьори на своето поколение и една от звездите на най-актуалния филм по киносалоните в момента, „Имало едно време... в Холивуд“. Но трудно е щял да придобие настоящия си статут без помощта на режисьора Франсис Форд Копола в зората на кариерата си.

Най-великите цитати на Ал Пачино >>>

Ал Пачино в „Имало едно време... в Холивуд“

Копола се бори в продължение на месеци с продуценти от студиото Paramount Pictures да повери ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“ именно на Пачино, американец от италиански произход, също като измисления персонаж на писателя Марио Пузо. Продуцентите искат по-утвърдена и популярна звезда като Робърт Редфорд в ключовото амплоа, но в крайна сметка скланят глави пред Копола.

Резулататът са две от най-паметните, разтърсващи, емоционално завършени актьорски изпълнения в цялата история на киното. В ролята Пачино демонстрира невиждан драматичен усет въпреки ограничения си професионален опит и изключителна способност да използва всички изразни средства на професията си.

Ал Пачино в „Кръстникът 2“

Трансформацията му от идеалист в „Кръстникът“ до безскрупулен мафиот, който нарежда убийството на брат си Фредо във втората част, е просто потресаваща с всичките си нюанси и пластове, които Пачино прави видими за всеки зрител. Представянето му в третия филм от поредицата също има своите безспорни достойнства, но носи недостатъците на един цялостно прибързан проект.

Всеки знае за фантастичните роли на актьора в култови хитове като „Кучешки следобед“, „Белязаният“, „Серпико“ и „Усещане за жена“, но кариерата му изобилства и с представяния, които не са така отчетеливо запечатани в паметта на популярната култура. Две от номинациите му за „Оскар“ – за главна мъжка роля в „И справедливост за всички“ от 1980 година и за поддържаща мъжка роля в „Гленгъри Глен Рос“ от 1992-ра – са сред най-добрите и точни примери за това.

Ал Пачино в „Кучешки следобед“

В първия от двата филма Пачино играе Артър Къркланд, много емоционален и психически лабилен адвокат, който е принуден да защитава в съда клиент, за когото знае, че е виновен за престъпленията, в които е обвинен. Градацията на напрежението в лентата като цяло и в психиката на героя Къркланд в частност е постепенна и съвършено степенувана. А кулминацията, както и сами можете да се досетите, е нещо незабравимо.

Пачино изригва като вулкан в почти десетминутен монолог, който надскача която и да е известна екранна реч на редица други кинозвезди, но е просто поредното зашеметяващо слово в кариерата на актьор, известен с експлозивната си енергия. Подобни моменти има в много от филмите на легендарния изпълнител, но малко от тях са така въздействащи като финалната сцена от „И справедливост за всички“.

Най-великите цитати на Ал Пачино >>>

Ал Пачино в „Гленгъри Глен Рос“

В „Гленгъри Глен Рос“ пък Пачино показва впечатляващата си способност да приковава зрителското внимание върху себе си дори в компанията на други талантливи изпълнители като Джак Лемън, Ед Харис и Кевин Спейси. За да изиграе достоверно умел продавач на недвижими имоти, който покорява клиентите си с харизма и самоувереност, без да ги сплашва, той често е принуден да тушира своята експресивност и го прави със стопроцентова ефективност.

Представането му в легендарния филм „Жега“ на Майкъл Ман, в който за първи път споделя екрана с големия си конкурент Де Ниро, също е пример за многообразието на неговите способности. В повечето си сцени Пачино ръкомаха като диригент и артикулира гръмко, но в най-известния момент от цялата лента, няколкоминутния му диалог с персонажа на Де Ниро в крайпътно кафене, актьорът говори бавно, спокойно, ясно и делнично като който и да е от нас, зрителите.

Ал Пачино в „Жега“

За Пачино има да се каже още много, но на 1000-ната дума смятам, че е редно да спра да тествам читателското търпение преди тази статия наистина да се е превърнала в нещо като мит на свой ред. Всеки от нас може да превърне колекцията си от филми в олтар на бога на актьорското изкуство и няма да съжалява, а нека се надяваме, че след „Имало едно време... в Холивуд“ ще има и още много негови роли, на които ще отдаваме почит.

Най-великите цитати на Ал Пачино >>>

Прочетете още от Георги Петров: