Има нещо сбъркано в отношението ни към децата. Не мислиш ли?

12.02.2018 12:30

Прекалено много ги предобряме. Даваме им прекалено много неща, от които нямат нужда и в същото време сме пестеливи на неща, от които имат отчаяна нужда.

Как стигнахме до тук?

Не много години назад, в общи линии около две поколоения, тоест във времето на нашите баби и дядовци са раждали по няколко деца, зщото това е бил безплатен ръчен труд в семейството, както и защото не всички деца са оцелявали. Звучи цинично, но просто са раждали повече деца, за да има за резерва. Дали са ги обичали? Разбира се, че са ги обичали.

Просто са го показвали по някакъв по-резервиран и изчанчен начин. Не са ги целували особено много, не са ги прегръщали особено много, получавали са подаръци САМО на Коледа – не много и не особено вълнуващи. Например ботуши или плат, за да може майка им да ушие някаква дреха. Не са знаели как да ги обичат, така както ние знаем, защото не е имало от къде и от кого да видят.

Те са получавали същото, дори и по-лошо, защото и времената на тяхната младост са били още по-трудни. Самият факт, че децата са били живи, относително облечени, относително нахранени и евентуално грамотни, е бил доказателство за любов и значимост, което децата е трябвало да разберат интуитивно.

Не много години напред в една позната галактика ние правим обратното. И слава Богу, защото това, което описах преди малко, не е пътеводна светлина за щастие на децата. Но ние малко сме превъртели километража в другата посока. Правим малко деца, в които се вкопчваме. Гледаме ги наред с нашето развитие и налагане, лесно се разделяме с половинките си, защото ни мързи да градим и да полагаме усилия, вследствие на което ставаме самотни родители на деца, в които се вкопчваме още повече.

Нямаме време за тях, защото трябва да се работи, да се изплащат кредити и да се устоява на нездрави сравнения с другите по всякакви параграфи – щастие, кола, жилище, успех в бачкането, мъж, деца, дрехи, цици, дамска чанта, втора дамска чанта, трета дамска чанта, пътувания, лайфстайл. Винаги излиза някоя нова звезда, която има нещо или всичко повече от теб. И ти се впускаш в битка за компенсиране.

Симе, нали ставаше дума за децата, бе пич? А, да. Децата.

И те са между всичко това. Какво правиш с тях? Купуваш им всякакви играчки, които пеят, свирят, светят, летят, чупят, чупят се, но не си играеш с тях. С децата имам предвид.

А децата имат нужда точно от това – не да ги занимава нещо, а някой да се занимава с тях. И тук има уловка. Децата нямат нужда и от това само някой да им измисля нещо, което да им е интересно, но и сами да си намират нещо интересно и да си се занимават сами. Виж колко е сложно.

Влачиш децата от урок на урок и от спорт на спорт с надеждата някой да ги научи на неща. Прехвърляш грижата по децата си другаде. Чувала си, че филипинките са най-добрите детегледачки и имаш пари да си я позволиш и я наемаш. Бе, ти добре ли си?! Нима има някой, който да ти гледа детето по-добре от теб?! А, да, забравих – ти имаш работа, ходиш на спорт, има задачи...

Добре, Симо, какво да правя? Искам дете, имам дете, но не мога да живея само заради него. А къде съм аз?

Така е. Най-напред ти наистина не можеш и не трябва да живееш заради детето си, защото то също ще се научи да живее заради някой друг, пък дори и детето си. Това не е хубав житейски урок. Какво да правиш? Успокой се. Спри да купуваш, де що видиш в магазин за играчки. Играчките няма да заменят твоето отсъствие от живота на детето. Отдели си по час на ден само са детето. Говорете си, четете книжки, излезте. Не ми обяснявай, че си уморена.

Просто нямаш навик да го правиш, а навикът се формира за 40 дни. Не ме карай да ти обяснявам защо е важно да имаш това време с детето си. Остави го да страда, когато му е тъжно, така или иначе не можеш да изстрадаш вместо него, дай му въздух да успява и да се проваля. Остави го да му потече кръв, когато е паднало. Остави го само да свали температурата, която е вдигнало и не ходи при всички професори, за които прочетеш във форума, когато влачи сополите една седмица. Ще му мине.

Чувала ли си за дете, което цял живот влачи сополите? Не. Ми, защото няма такова. Остави го да потърси нещо само, когато трябва да намери нещо само, без значение дали е отговор на литературен въпрос, решение на задача по математика, или житейско уравнение.

Обясни му, че щом някъде има нещо хубаво и атрактивно, това не значи, че и твоето дете трябва да го има автоматично. В нашите неписани задължения към децата ни пише, че детето трябва да е облечено, обуто, нахранено, обичано и образовано. Не пише, че трябва да е облечно във Фере, Армани Junior и друго подобни. Означава просто да е облечено, без да му правиш забележки през пет мунити да не се търкаля по земята, защото дънките му струват, колкото бюджета на град Лом за три месеца. Не означава, че трябва да яде само от био магазини и само гурме.

Помисли си, какви неща си яла ти и пак си станала човек. Обичта към детето винаги е била безкрайно и неизброимо състояние на духа, което не се показва, а си личи и зависи само от теб. И никога не са били нужни външни белези, за да се покаже. Тоест, ние обичаме децата си. И това, че им купуваме неща не ни прави по-обичащи. А, за книжките е ясно, че те не трябва да са лъскави, а да се четат.