Ако човек вярва на всичко написано в медиите за храната, не трябва изобщо да се храни. То май не трябва и вода да пием, и въздух да дишаме, като се знае какви са качествата им...
Но безспорно любима тема са хормоните в пилешкото месо. От тях растат гърди (пластичните хирурзи го закъсаха), страдат жлезите, дебелеем, пубертетът настъпва по-рано... Дали наистина е така или някой отново се прави на интересен в съмнителните сайтове?
Под натиска на общественото мнение съответните институции направиха проверки, а журналисти от голяма национална телевизия проведоха собствено изследване на пилешко месо, закупено от различни магазини. Лабораторните резултати показаха, че хормони в пилешкото няма. Хейтърите отново видяха заговор и т.н.
И така, на кого да вярваме, има ли хормони в пилешкото месо? Разумният човек е критичен, той вярва само на специалистите в съответната област, всичко останало са приказки на ентусиазирани лаици. А официалното становище на БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) гласи дословно следното (копирам от сайта на агенцията):
„Допълнителните проверки на пилешкото месо не показват наличие на растежни хормони. Експерти към агенцията изследваха допълнителни проби и от птичи стада, и от кланици. Пробите са извън действащата Национална мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО), която се изпълнява постоянно. При мониторинговите изследвания в страната не е установявано нерегламентирано влагане на растежни препарати, като при проверките са обхванати над 70% от птичите стада в България.
Използването на растежни хормони при птици е невъзможно, защото ако те се влагат във фуража, се разграждат още в мускулестия и жлезистия стомах. Може да се прилагат инжективно (подобно на инсулина при диабетици), но това трябва да става всеки ден и на практика е технически неизпълнимо. Спекулира се, че в съвременното птицевъдство бройлерите растат много бързо благодарение на прилагането на хормони.
Този растеж се дължи на много добри постижения при създаване на оптимални изходни и родителски линии за бройлери, пълноценно хранене с фуражи, съдържащи протеини, витамини и минерали в определени съотношения в зависимост от възрастта, оптимална околна среда (температура, влажност, качество на въздуха, светлинен режим, достатъчен поилен и хранителен фронт) и избягване на стрес.”
Друг е въпросът с антибиотиците, които се дават на животните при отглеждането им. Антибиотикът се разгражда и изхвърля от организма за 7 дни. Според специалистите от бранша, ако се спазва този срок преди добиването на животински продукти, няма да има стойности над допустимите. В противен случай ниските дози антибиотик от месото, което ядем, водят до резистентност, което е огромен проблем за лечението на сериозни болести.
Всеки трябва да се реши според разбиранията си дали да се откаже от пилешкото месо, или да го консумира умерено и с удоволствие.
Още от д-р Андреева:
-
Нови факти за витамин D - може да ни предпази от рак
-
3 основни правила за добър имунитет: лекарствата и добавките не са най-доброто решение
-
Родителските престаравания, които вредят на детето
-
6 неверни твърдения за акнето
-
Грипът идва: ефикасни ли са противогрипните ваксини
-
Трябва ли хремаво дете да се спре от детската градина?