Илиaна Смилянова
Критиката, като дъжда, трябва да бъде достатъчно нежна, за да подхранва растежа на човека, без да унищожава корените му. Франк А. Кларк
Всеки от нас е уникален, различен, възприема и създава по неповторим начин света в и около себе си. Същевременно всички ние сме свързани един с друг и нишките помежду ни са двупосочен поток, който не можем изцяло да разберем и да контролираме.
Всеки от нас има своя представа и за целта, към която се стреми, и за пътя, по който върви. Често търканията и проблемите ни се раждат на почвата на различията между нас. Ако се фокусираме изцяло върху тях, ставаме свръх критични. Ако ги пренебрегваме, отиваме в зоната на свръх толерантността. А и двата полюса ни отдалечават от центъра и от градивната среща помежду ни, в която имаме възможност заедно да пораснем. Всъщност, колкото и да звучи противоречиво, зад всяка критика се корени стремеж към красота и мир, желание за израстване, за подобрение и помирение.
В Цветята на Бах растението, което ни подпомага да хармонизираме тази енергия и да изявим този си потенциал, е Букът.
„За онези, които чувстват нуждата да виждат повече доброта и красота във всичко, което ги заобикаля. Дори когато всичко изглежда погрешно, те трябва да развият способността да виждат как доброто расте отвътре. И така да могат да бъдат по-толерантни, разбиращи и снизходителни към различните начини, по които всеки индивид, всяко нещо работи за своето собствено крайно съвършенство.“(Едуард Бах)
В един човек има всичко – и която част от неговия космос изберем да видим и до откроим, с нея се свързваме и влизаме в обмен.
Всичко онова, което виждаме и привиждаме у другите, което харесваме или отхвърляме у тях, по един или друг начин присъства и у самите нас. Опознавайки другите, ние опознаваме и себе си и това е голямото богатство на срещите помежду ни – „тъй като знанието няма никаква ценност, ако същевременно не е и самопознание“ (Гьоц Бломе).
В света и в живота ни добронамерената критика има своята ценна роля, защото може да посочи, да извади наяве недостатъка. А недостатъкът ни помага да разпознаем какво не достига, за да постигнем хармония и мир – вътрешен и външен. Хората, които имат склонността да критикуват, притежават именно този ценен талант – да откриват тази недостатъчно проявена дарба, този потенциал, който чака да бъде открит и изявен, за да обогати и своя носител, и света.
Онова, което избираме да видим, върху което се фокусираме, както и онова, за което решаваме да си затворим очите, са част от една по-голяма, цялостна и хармонична картина, до която човешкият ни поглед няма достъп. И вероятно това ни ограничение не е случайно – за да минем отвъд анализа и интелектуалното разбиране и да започнем да виждаме и с очите на сърцето. И да прогледнем за светлината – защото онова, в което си отказваме да я открием, започва да ни обсебва.
Иначе, вместо да изпишем вежди, вадим очи. А онова, което привиждаме у другия, макар и понякога предрешено до неузнаваемост, живее и у самите нас. И е в живота ни, за да го разпознаем и у себе си и да го повдигнем.
Така се учим да разпознаваме и да подхранваме истината - която стои винаги помежду ни и ни надхвърля поотделно, за да ни помогне да пораснем заедно.
Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Още:
-
Целебни изречения за трудни ситуации
-
Любов, наречена омраза: от роб на гнева към творец на живота
-
Работим ли или роботим: нека си отдъхнем, за да не издъхнем
-
Надеждата не умира последна: смъртта е отказът да се променяме
-
Липсата на граници може да се превърне в най-голямото ограничение
-
Как се заразяваме с чужди страхове?
