С пълна сила продължава да се обсъжда новия сериал на Netflix „Игра на калмари“ (“Squid Game”). Един сериал мания, който тотално ни превзе и обсеби. Честно казано, не вярвах, че това ще се случи и с мен. Мислех, че ще стане тъкмо обратното и ще изключа телевизора на десетата минута и ще забравя. Такова ми беше първото, донякъде предубедено усещане. Все пак му дадох шанс и сега ще ви споделя моето впечатление – искрено, честно и без да подправям думите си по никакъв начин. Ще се постарая любопитството да ви накара да не издържите и да си го пуснете в мига, в който свърши статията.
По начало бях скептичен, когато започнах да го гледам. Помислих си – какво ще ми покажат тия корейци, което не съм виждал и което не знам. С какво ще ме изненадат? Истината е, че ключовата дума в сюжета на сериала не е думата изненада. Думата е предел. Тук е изследван пределът на човешкото. Показана ни е група хора с различен социален статус, които се оказват в капана на една игра. Игра с огромен награден фонд, която може да ги избави от ежедневните грижи, от бедността, от немотията, от дълговете. Съвсем като в реалността, парите са поставени в центъра на всичко. Те са основната отправна точка. Те са основният стимул. Те са главното, за което трябва да се преборят играчите.
Има обаче една уловка – каква е цената, която трябва да платят, за да стигнат до наградата. Играейки на пръв поглед безобидни детски игри, устремени към шума на банкнотите, при всяка загуба играчите един по един биват избивани. Тоест тук загубата е равна на смърт. Един изстрел и всичко, за което си се борил дотук, изчезва. Колкото и голям да е бил стремежът, ти си се провалил. И съответно си бил изличен от системата. Името ти е било задраскано от нейните списъци.
Ще станете свидетели на изключително силни моменти в сериала, които няма как да ви разкажа сега, понеже това би убило тръпката от самото влизане в матрицата на сюжета. Ще кажа само, че е твърде вероятно светът на „Игра на калмари“ да ви обсеби. Твърде вероятно е да ви изправи на нокти. Твърде вероятно е след като сте изгледали даден епизод и ви се налага да си свършите ежедневните задължения, или пък просто да си легнете да поспите – той да не ви излиза от главата. Той просто така е направен. Един сериал на крайностите. На преминаването на всички граници. На прекрачването на всички прагове.
Ако в даден момент се почувствате уплашени, отчаяни, ужасени, шокирани от това, което ще преживеете заедно с героите от играта, няма причина за безпокойство – още нищо не сте видели! Най-доброто предстои и винаги може да стане и по-страшно. Въпреки всичко в даден момент получаваш шанса да напуснеш играта. Както и да се върнеш в нея. Остава въпросът – какво решаваш? Бързо пускайте Netflix!
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Страхът от изневяра води до изневяра
- Когато системата се чупи, интернет човечеството се пречупва заедно с нея
- Мария Бакалова е прекрасна актриса и „Жените наистина плачат“ го доказва
- Мълчанието е по-страшно от скандала
- Дай това, което искаш да получиш
- Нямаш право да казваш, че обичаш, без да обичаш
- За доверието, ревността и бездната помежду им
