И това минава, скъпа...

15.12.2017 12:30

Дай да го видим сега, тоя живот без гадже, какъв е. Гаден, скучен, потискащ и понякога направо нетърпим. Естествено, има хора, които казват, че е ок, че не им трябва никой, за да бъдат щастливи и че едва ли не, търсят гадже, с което моментално да се разделят за да могат да плуват в блаженството на самотата.

Но това, сама знаеш, са глупости.

Може да си достатъчно силна, за да приемаш, че си сама и че нямаш гадже, но да казваш, че ти е супер без гадже, не е въпрос на сила, а на глупост.

Тази тема винаги ми е била интересна.

Да живееш сама не означава да си самотна. И още по-малко значи да се оставиш на истеричния страх, че ще останеш сама и да вършиш глупости, като например да избираш неподходящите дупки пред алтернативата просто да поостанеш малко сама. Колкото по-гадни са дупките, толкова по-дълго си била без гадже.

Животът без гадже и по принцип в живота е важно да можем да правим компромиси, но не и да отстъпваш от собствената си същност и да се примиряваш с огризките и отрепките. Когато животът ни забие един и останем без гадже, е добре да си напомняме за това. И да се калим. Да открием онова в себе си, което ни прави независими от чуждото одобрение и утвърждаване.

Животът без гадже наистина е късата клечка, но облогът не е последния облог в живота ни и моментното ни състояние не е перманентно състояние. Ок? Бъди силна.

Животът без гадже е нетърпим и понякога унизителен, защото живееш напряко на логиката, че светът е за двама. Как за двама, като си сама. И ти е много тъпо. Задаваш си въпроси – Какво ти е!? Защо не те харесват? Защо не те искат!? Защо си сама?! Гледаш другите около теб и си казваш "Що за непсраведивост!", особено когато видиш някоя, която много добре знаеш каква е, а те я абсолютно никаква, но ходи с някакъв пич, който е най-добрият! И констатираш, че животът е несправедлив. Ок, и така да е, какво повече можеш да направиш?

Ето какво.

Спри да се втелясваш в това, която нямаш. Остави го. Трудно е, в такъв момент светът ти навира в лицето липсите ти, ама и ти си куче. Извинявай, кучка. И ти имаш зъби. Покажи ги. Мобилизирай всяка фибра в тялото си и си кажи, че това, което ти се случва, е просто част от живота. Да си тъжна и потисната е нормално и естествено състояние, което не е необходимо да замиташ и да бягаш от него. Остави му се. Изживей си го. Изживей го, така както преживяваш болките от цикъла и когато си навехнеш нещо. Боли, боли, отшумява. И душевната болка е такава. Боли, боли, върти те, понякога може да е придружена и с тревожност, ама минава.

И това минава, скъпа. Тоест, остави го.

А какво да правиш, докато се мъчиш?

Освен да стискаш зъби ли? Ами отпусни се. Това е момент, в който можеш да се научиш да живееш сама със себе си. Опознай се. Помисли, колко от това, което си мислиш, че си, в действителност си. Наблюдавай се, слушай се, чувствай се, гледай се. Виж на какво държиш, виж, какво ти е важно, приготви се за момента, когато пак ще има някой до теб. Виж какво да изискваш от него, какво да не подценяваш и на какво да не махаш с ръка, унесена в приповдигнатостта на новата връзка.

Грижи се за себе си. Чети книги. Помсили, че имаш цялото време за себе си и макар и да не е яко да си сама, можеш да го направиш поне малко по-поносимо, дори яко. Чети книги. Иди да някакъв курс по себепознание, тръгни на йога, тръгни на италиански, купи си нещо скъпо. Нали си сама!? За никого не мислиш, с никого не си солидарна, освен със себе си. А и луксът лекува. Пререди си стаята, апартамента, научи се на нещо, научи нещо.

И продължи. Не цикли. Продължи.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Припомнете си още от Симо Колев: