Отново е това време от годината. Филмовият календар следва ясна и традиционна структура всяка година и с нея до голяма степен олицетворява Холивуд и американската киноиндустрия – непроменлива, не дотам оригинална, но регулярно произвеждаща социално, емоционално и сетивно ангажиращи произведения на седмото изкуство.
Идва време да разгледаме дали сред тазгодишните претенденти за големите филмови награди има такива ленти.
Вижте кои са ранните фаворити за "Оскар" тази година ТУК >>>
Подбрал съм филми, които дотук са получили възторжени отзиви от критиците на фестивали, или пък се очакват с нетърпение и са предшествани от големи PR кампании, чиято цел са именно награди. Ще посоча по три фаворита от основните категории, които се радват на най-голям публичен интерес, и ще ги представя в не повече от две изречения.
Ако лятото е предназначено за високобюджетните касови хитове, които преследват финансови постъпления от порядъка на стотици милиони долари, късната есен и зимата принадлежат на „престижните“ филми. Тяхната задача е много по-деликатна.
В много от случаите, те са също толкова комерсиални, колкото летните блокбъстъри – просто целта им не е масово одобрение под формата на много пари, а златни статуетки, които се дават от шепа високообразовани стари сноби, много от които отдавна са изгубили контакта си с пулса на времето, в което живеят, и с попкултурата.
Затова и често лентите, които отнасят наградите за най-добър филм, оставят по-краткотраен отпечатък върху историята на киното от прелитаща муха през сградата на Американската филмова академия.
Отново тъжни новини за австралийския актьор Хю Джакман
Кой днес си спомня „12 години робство“, победителят на наградите „Оскар“ преди няколко години?
Кой изобщо някога ще си спомня тазгодишният победител „Лунна светлина“ с нещо друго, освен с грандиозния гаф на самата церемония, при който получателите на статуетката първо бяха объркани?
Тези два филма са съвършени представители на голяма група от фаворитите за „Оскар“ – безкрайно претенциозни, фокусирани върху социални проблеми от историята или настоящето и болезнено неоригинални в посланията си върху тези проблеми, които обикновено са ограничени до гръмки и сълзливи призиви за толерантност.
Вижте кои са ранните фаворити за "Оскар" тази година ТУК >>>
Факт – толерантност във всички общества трябва да има и отсъствието на такава трябва да се порицава. Иска ми се само да не превземаше тематично претендиращите за „Оскар“ филми всяка година.
Иска ми се само да има малко повече филми като „Ла Ла Ленд“, които да говорят със своя тон и своите теми както на бели, така и на черни; както на млади, така и на стари; както на хората, отишли да видят стопляща сърцето романтична история, така и на хората, отишли да видят старомоден жанров филм, пресъздаден до техническо съвършенство с изразните средства на модерното кино от творец като Деймиън Шазел.
