Каквото и да кажеш за август, ще е вярно. Най-летният, най- пъстрият, най-любовният, най-сладостният, най-щедрият… Всеки да си добавя определения, пак няма да са всичките.
В август има и пиршество, и тъничка тъга, и тържество, и сянка на недовършеност, и жажда, и пресита, която не ти тежи, а те изпълва с обещания за вечност.
Горещниците и по нов, и по стар стил са вдигнали своя връшник през юли, Илинден и по нов, и по стар стил е изтрополил с небесната си колесница, през август от небето валят само звезди и всяка от тях е сбъднато желание. Вятърът роши короните на дърветата, разхвърля хавлиите по плажа, играе си с роклите на момичетата (през август всички жени, независимо от възрастта им, са момичета с изрусели от слънцето коси и нацелувани от слънцето рамене и колене), влиза под ризите на момчетата (през август всички мъже, независимо от възрастта, са хлапаци, готови всеки миг да опънат ластика на погледа си след полъха на пъстър шал или към слънчевия ръб хоризонта), смокините открехват своите листа и тежките плодове се разпукват, досущ като сърца, препълнени с любов…
Август, разбира се, е любов. Разбира се, че в живота на човека всеки месец, всеки ден, веки миг е любов, дори когато страдаш по изгубена или ненамерена, пак е любов, но август, ах, август така сме го нарочили… Ма има ли някой, който да си няма августовска любов? Няма, нали? Освен, ако не си признавате или не искате да си спомните. Забравена любов няма, всичките си остават в нас, дори тези, които считаме за нещастни, неудачни, неудовлетворителни, след време не бодат, а просто предизвикват усмивката на превъзходството над смешните терзания.
В живота е така – остават само хубавите спомени. Майката натура се е погрижила да отмахваме лошото, което, като се замислим, не е било толкова страшно, колкото ни се е струвало, времето изтрива и лекува. Ама голямата любов е траяла само десет дни в хотела, където сме си букнали стая, за да отпочинем и съберем слънце за през годината до другото лято? Ама цели десет дни с онзи смугъл мъж от съседната маса в ресторанта сме преживели всичките летни лудости, жадувани с години? Ама после сълзи на летището, сълзи в колата, студени пръсти, изпуснати от топлата шепа, кой откъде е, август свършва, до другия я камилата, я камиларя?
Ами без всичко това? Без сладкото, но и без горчивото, без щастливото, но и без тъжното – те вървят ръка за ръка, едното без другото не може. И по-добре да си изкусаш сладкото, защото горчиви чаши в живота и без туй дал господ. Ще ме упрекнете в лекомислие? Лекото мислене е продукт на съзнанието, тоест работа на мозъчните клетки, затова сме разумни същества. А който се затруднява да мисли – негова воля, тежко му е, да се справя, мисленето, както казват, не е за всеки.
Август е месецът, който мисли за теб. За всеки един от нас. Не, не вместо, а за – предоставя възможности, обгръща с увереност, добавя щипка превъзходство над житейската строгост, намята те с облак здравословна романтика, имаш цели 31 дни да излезеш от праволинейната схема на деловия програмиран делник. Не, не ви насочвам към похотливи авантюри, просто събирайте раковинките на щастието, за да си нижете герданчета през сивите зимни нощи, събирайте август, за да ви е светло през декември.
„Твоите определения за август са интересни, Скъпа, според теб август е…“„Когато прането изпръхва, докато го простираш, когато излизаш от банята и кожата ти изсъхва, преди да облечеш хавлията, когато извадената от хладилника бира се стопля, докато я наливаш в халбата, когато нощите са толкова горещи, че чаршафите сами се свличат на пода, когато лепнеш от сока на прасковите и от любов до изнемога, тогава е август, Скъпи, не виждаш ли?“ „О, значи август започва през октомври и не свършва, нали?“ Той не вижда, че както ме е прегърнал, стискам палците и на двете си ръце зад гърба му.
