Детето вече е в пубертета, не отлепя нос от телефона, храни се постоянно с „боклуци“ и то най-често в леглото… Родителската душа негодува, но при всеки опит за съвет пуберът се държи като Кинг Конг на стероиди – сумти, роптае, вика, защото ние, родителите, сме „някакви изкопаеми, дето нищо не разбират“. А същият този всезнайко застрашително се закръгля или обратното, измършавява, боли го корем, често повръща. Хранителните разстройства са най-често именно в тази трудна, деликатна възраст.
Какви са ранните признаци?
Променено поведение към храната, странни коментари за определени хранителни групи, промяна на хранителните навици, драстични диети с изключване на важни хранителни съставки, необходими за растежа и развитието на детето, тъпчене с храна с последващо повръщане, постоянно похапване и др. Често тези настроения са ден до пладне, но ако забележите устойчивост в тенденцията, което се отразява на поведението и здравословното състояние, трябва да се вземат мерки. Важно е да се знае, че хранителните разстройства си имат причини, които често остават скрити за родителя, децата в тази възраст трудно споделят.
Къде грешим?
Никой родител не иска да навреди на детето си. Но нетактичното отношение и коментари само влошават положението и отдалечават децата от нас. Особено в тази трудна възраст, когато кризите на тийнейджърите са свързани основно с външния вид, социалната среда, училището, отношенията със семейство и противоположния пол, половата идентичност, авторитетите.
Най-честите грешки на родителите са: подигравателно отношение и подмятания, вменяващи вина „вземи се в ръце, окръглил си се като глобус“, „това не може да продължава така“, „нямаш ли воля“, „приличаш на прасе“, „приличаш на скелет и плашиш хората“ и т.н. Както и постоянното дебнене какво и колко яде. И в същото време самите родители си похапват здравата и са се окръглили застрашително или не се сещат да се хранят като хората…
Личният пример винаги е по-силен от думите и съветите. А такива забележки да се правят пред други хора е недопустимо! Младият човек си има достойнство и лично пространство, което трябва строго да се зачита! Иначе го губим като съмишленик в борбата за нормално хранене, нетактичните забележки само отчайват детето и усилват неговата безпомощност в старанието да се справи с проблема. И засилват неговото усещане за непривлекателност, което често стои в основата на хранителното разстройство. Други родители пък са в обратната крайност, неглижират проблема, безкрайно са изненадани, когато им казвам, че детето е с наднормено тегло, сякаш не си личи…
Какво да се прави, когато има проблем с храненето?
Говорим си за...
Винаги изслушвайте детето спокойно, дори да ви се струва маловажен проблемът, който го тревожи. Никога не го сравнявайте с братя и сестри, с приятели. Не го критикувайте, помогнете му да изясни отношенията с околните, позволете му да има собствено мнение, зачитайте личното му пространство, не го винете, нека разбере, че е обичано такова, каквото е. И най-важното, подкрепете детето с храносмилателно разстройство, бъдете му опора в трудния път.
Забранете на близките да коментират външния му вид. Деликатно поговорете има ли нещо, което го тревожи. Дайте му надежда, че това състояние е временно, споделете вашите перипетии на тази възраст, нека знае, че на всеки може да се случи и не е изключение. Консултация с психолог или психиатър е задължителна при тежките случаи. Предварително говорете с детето, че то не е лудо, просто в някои моменти имате нужда от съветите на специалист, за да се справите с проблема.
Прочетете още от д-р Павлина Андреева:
- Как да победим хремата без лекарства: трикове от специалист
- Грешките, които допускаме при храненето на детето
- 10 особености на новородените, които ги правят уникални
- Неканените „гости“, които разболяват децата
- Защо детето ми се поти прекомерно?
- Добра хигиена на устата за по-малко болести
