Хората се срещат, за да разменят част от душите си

09.03.2020 13:00

Душата винаги взима най-хубавото от всяка връзка, от всяка среща, от всяко мимолетно запознанство. Понякога умът ни не го разбира. Но понякога няма и нужда.

Хората се срещат, за да разменят част от душите си. За да може всеки от тях да запълни с още едно правилно парченце пъзела на своята. За да взема най-доброто и да даде най-доброто. „Най-доброто“ може да е да си тръгнеш от някого, да го „нараниш“, да го разплачеш. Най-доброто може да е да се почувстваш изгубен след нечия любов. Ние мислим и не го разбираме. Питаме се „защо“ и „как точно на мен“. Но душата ни знае.

Тя знае смисъла на всяка сълза, на всеки път, когато сме били наранени и сме наранявали. Тя е сигурна, че е дала правилното парченце в правилния момент на някого, който се нуждае от него. Тя не се колебае, тя винаги е сигурна. Дали неговият ум мисли така – това няма значение. Неговата душа разбира. Тя приема подаръка, прегръща го, намества го на правилното място и продължава нататък, сигурна, че е по-богата. Ако ѝ дадеш болка, ще я прегърне, също както прегръща усмивките. Дали за нея има щастие и нещастие – не знам. Според мен за нея има само подаръци, има само уроци, има само път към вечната любов.

Още от Авторите

Душите ни не се интересуват от думите. За тях „обичам те“ и „мразя те“ са просто различни вибрации на звука. Те помнят кога сърцето ни е ускорило ход и пеперудите в стомаха. Те помнят кога сме се свили и сме решили да ги заключим зад логиката на ума и да се оправдаем с разбитото си сърце. Те не се сърдят и не ни съдят. Събират уроците с кошничката си, редят парченцата си и чакат следващите. Един ден ще наредят пъзела и ще бъдат перфектни. Всеразбиращи, пълни само с безусловна любов. Не знаят в чие тяло, в кой живот, до кое сърце ще се почувстват цели, но знаят каква е рецептата – да срещат други, от които да се учат.

Без другите ние не можем да еволюираме. Без другите ние нямаше да оцелеем. Тялото може да превъзмогне всичко, дори самотата, но душата – не. Ако пуснем един човек сам на Земята, неговата душа ще умре преди тялото.

Защото душите са на Земята, за да дишат заедно, за да преживяват разбити сърца, за да подаряват поуки. Ако не вярвате в съдбата, вярвайте в душите си.

Ако ви е страх, питайте ги дали има защо да се тревожите. Сигурна съм, че ще ви успокоят. Ще приемат всяка заплаха със смирението, с което приемат дори смъртта – очакване на следващата стъпка от пътя си. Може би дори с любопитство?

За душата няма страх. Страхът идва от ума ни. Тя е отговорна единствено за любовта. Всепрощаваща, всеобичаща и любопитна. Тя е Бог вътре в нас.

Тя е живот и нищо по-малко.

Всяка болка е урок - не плачи, а слушай.