Пронизващи сини очи и перфектно симетрично лице. Четири издадени студийни албума с алтернативна рокмузика и няколко награди на MTV. Филмография, изпълнена с експериментални незавсими проекти и някои от най-комерсиалните филми за последните 20 години. И, разбира се, награда „Оскар“ за поддържаща мъжка роля.
Човекът зад тази комбинация от генетични и артистични постижения и до днес си остава една енигма за света. Джаред Лето е роден да бъде велик и мистериозен и днес, на възраст от 45 години, е живо олицетворение и на двата епитета.
Роден само ден след Коледа през 1971 година, Лето израства в постоянно движение с майка си и нейните родители, тъй като дядо му е част от американските военновъздушни сили. Бащата на Джаред се самоубива, когато момчето е още на 8 години.
Майка му Констанс се включва в хипи движението и активно окуражава както Джаред, така и по-големия му брат Шанън, да се образоват в изкуствата. Лето с радост си спомня, че е израснал около множество художници, музиканти, фотографи и актьори и че креативните му преживявания от детството са му дали чувство за артистична свобода за цял живот.
Резултатът от тази артистична свобода е безумно еклектична филмография. Още в третия си филм Лето играе главната роля на спринтьора Стив Прифонтейн. След като се подлага на олимпийски тренировки и се среща неколкократно с роднини и приятели на покойния бегач, Джаред получава възторжени отзиви от критиката и аплодисменти от публиката на фестивала „Сънденс“ за своето представяне.
Подобна роля би отворила вратите към главните роли и големите пари за 99% от младите актьори в Холивуд. Но не и Джаред Лето.
С цената на това да играе поддържащи персонажи в сянката на главния герой, той приема малки и откровено неблагодарни роли в култови класики от края на 90-те като „Луди години“ на Джеймс Манголд, „Тънката червена линия“ на Терънс Малик и „Боен клуб“ на Дейвид Финчър. Всички тези проекти носят редица признания за основните участници в тях като например „Оскар“ за поддържаща женска роля на Анджелина Джоли, но за младия Лето са най-вече възможност да работи с най-актуалните и пробивни имена в режисьорската и актьорската професия по това време.
След като Крисчън Бейл го съсича с брадва в ролята на живота си в „Американски психар“, визионерът Дарън Аронофски дава на Лето водеща роля в „Реквием за една мечта“ през 2000 година. Филмите на Аронофски винаги са провокирали противоречиви отзиви с тона и посланията си – последният му проект ‘mother!’ не прави изключение – но никой не остава равнодушен към разтърсващото представяне на болезнено отслабналия Лето в ролята на наркоман.
В кариерата на актьора следват множество роли с променливо ниво на успех в неизменно запомнящи се филми. Независимо дали става дума за интимна сцена с Колин Фарел в епичния провал на Оливър Стоун „Александър“, за съвършен руски акцент в „Господар на войната“ с Никълъс Кейдж, или пък за трансформативно представяне в свръхамбициозната научнофантастична драма „Господин Никой“, Лето винаги намира начин да блести в своите роли.
През 2014 година Лето получава отдавна заслужения си „Оскар“ за поддържаща мъжка роля след представянето си като травестит във филма „Клубът на купувачите от Далас“, за който Матю МакКонъхи пък печели наградата за главна роля. Престижната награда говори красноречиво за достойнствата в изпълнението на Лето, аплодирано от реални личности, сменили пола си, и редица кинокритици.
Миналата година актьорът стъпи в тотално различно амплоа и изигра най-легендарната роля на суперзлодей в историята на комиксите и киното. Изпълнението на Лето като Жокера в „Отряд самоубийци“ завинаги ще си остане мистерия за публиката в киносалоните, също както множеството отрязани сцени с негово участие, за който актьорът говори многократно след премиерата на филма. В малкото си екранни минути актьорът даде валидна заявка за това да създаде лично своя, автентична и безспорно заплашителна интерпретация на прочутия персонаж, за каквато ще чакаме и ще се надяваме в следващите филми на ‘Warner Bros.’ и ‘DC Comics’.
Тази седмица по кината отново ще гледаме Лето в ролята на злодей – този път, в „Блейд Рънър 2049“. Комбинацията от талант пред и зад камерите, персонифицирана от Райън Гослинг, Харисън Форд, самия Лето, режисьора Дени Вилньов, продуцента Ридли Скот, композитора Ханс Цимер и оператора Роджър Дикинс, е твърде неустоима, за да бъде пропусната от който и да е киноман. Ранните отзиви за филма вече го лансират като ранен претендент за редица награди през предстощата зима.
Но енигматична и непредвидима екранна персона не е достатъчна за Джаред Лето. Освен като актьор, той се изявява и като фронтмен на групата 30 Seconds to Mars. Лето композира и пише песните на бандата в тясно сътрудничество с брат си Шанън, изпълнява вокалите и свири на клавирни инструменти, както и на китара.
Музиката на групата трудно подлежи на жанрова класификация, съединявайки елементи от множество жанрове и черпейки вдъхновение от състави като The Cure и Tool. Комерсиален успех под формата на бързо разпродаващи се турнета и албуми, както и критическо признание под формата на множество награди от MTV, съпътства бандата от създаването ѝ до днес.
Лично аз адмирирам актьорските качества на Джаред Лето, докато отношението ми към музиката му е по-противоречиво. Като хетеросексуален 25-годишен мъж, който обича американски екшън филми и Metallica, в никакъв случай не бих се определил като фен на мелодиите на 30 Seconds to Mars. Но смея да твърдя, че разбирам или поне се опитвам да разбирам текстовете им и видеоклиповете им, и точно затова ги уважавам.
Те са музикалната манифестация на артистичните импулси на една свръхкреативна личност. По такъв начин бих призовал и немалкото „хейтъри“ на Джаред Лето да разглеждат и цялата му личност, която очевидно има нуждата и безспорните качества да се манифестира през повече от едно изкуство.
Това може да не провокира у вас фенска обич. Но дори мекият му глас, дразнещо перфектната му визия и ексцентричните му превъплъщения да провокират у вас неприязън, във всички случаи би следвало да провокират и уважение.
