Снегът отстъпва място на дъжда, а слънцето се завръща все по-осезаемо, подчинено на кръговрата. Животът се изплъзва като вода, която се стича по мръсните ни прозорци, докато самонадеяно отправяме взор към цвета на вишните. Знаем, че дърветата ще цъфнат, защото вече сме познали пролетта.
Държим се така, сякаш се предполага дърветата да бъдат на наша страна. Междувременно, най-важните истини остават в покой, удобно настанени под клепачите ни, където никой не ги вижда, никой не ги чува.
Градът е една огромна ламя, в чиято паст ние оцеляваме с всичките си тайни и противоречия. Лъскавите витрини не са огледало на разбитите улици, а бездомните животни не се радват на любов, каквато твърдим, че умеем. Защото дори обичта сме свели до занятие. Лесно купуваме онова, което желаем. Трудно задържаме вниманието на любимия с това, което сме.
Животът е противоречив.
Всяка следваща пролет дава обещания. Когато се заражда животът, няма как да не бъдем изпълнени с оптимизъм. Но тук, в големия град, желанието никога не е достатъчно. За да получим, трябва да дадем. За да бъдем себе си, трябва да излезем от състоянието на инсомния.
Изгубени между рекламите, тичаме към промоции на храни и обувки. Тичаме като изтървани, не можем да изпуснем любовта, която също има етикет за отстъпка. Поръчваме я като артикул, произведен в Китай, изваждайки последните си стотинки за малко внимание. Защото градът ни подмамва, че всичко е за продан.
Някои неща са безценни. Дори онези, които продават любовта си, носят душа на ангели. Заспали ангели, погълнали прекомерна доза приспивателни без пристрастяване. Няма ли страст, смисълът се губи.
Ще цъфнат дърветата. Това е ясно, както че ще съмне. Пчелите ще раздвижат живота в своите кошери, за да се радваме на сладостта на меда, за който нямаме никакъв принос.
Животът често е несправедлив. С какво сме по-важни от най-работливото същество на света?!
Пролетта е възторгът на живота, който имаме късмета да изживеем. Преди да цъфнат вишните, цафтят кокичета. Преди слънцето окончателно да превземе деня, пада дъжд. Това е най-прекрасното нещо, което можем да осъзнаем. Него на билборд няма да видим изписано...
Прочетете още от Добромир Банев:
