Ние не сме това, което виждаме в огледалото. Всяко огледало засища глада на суетата ни – оправяме кичур коса, добавяме малко червило... Застига увереност, достойна за завистта на другите. Измамата, без която не можем.
Няма страх, който да не може да бъде преодолян. Няма думи, които не могат да бъдат изказани. Мълчанието пред другите не може да бъде спасителният остров за нашето оцеляване като корабокрушенци. Ветровете няма да спрат. Вълненията в морето на живота отразяват истински бурите в душите ни.
Това отражение е неизбежно като вечер.
Малките жестове вършат големи чудеса. Никой не ни е длъжен. Нищо не идва даром. Добротата се връща стократно и във всеки момент трябва да помним, че лесно можем да причиняваме болка, но трудно можем да разчитаме на съчувствие от онези, които сме наранили. Причинно-следствената връзка е основен принцип в краткото ни съществуване и сто огледала не са достатъчни, за да оправдаят осъзнатата неправда.
Красотата винаги е неизбежна. Трябва да останем част от нея. Сякаш заедно слушаме боса нова: гледайки се един друг, леко поклащайки глава в ритъма на джаза, отпивайки бавно от питиета, които пускат на воля неподправената ни съпричастност към света, който обитаваме заедно. Аз и ти. И всички останали.
Всичко е за споделяне. Любовта, цигарата, леглото, улиците на града, пясъкът на плажа, блещукащите цветя на небето и белите звезди в короните на пролетните дървета. Щом можем да извървим пеша едва забележимия слой на земната атмосфера, не може да е трудно да преодолеем различията помежду си.
Толерантността също е джаз.
Докато сме млади, вярваме че няма забранени и непростими неща. С годините постепенно осъзнаваме, че обидата и пренебрежението спрямо другите се трупат в собствените ни души. Този отпадък трудно се изхвърля навън. Боклук, за който останалите може и да не подозират, но който удобно се настанява между приятната умора на деня и жадуваното спокойствие на съня.
Живот по средата не е живот.
Ние сме орисани от мага на сътворението да бъдем солидрни, като споделяме красотата с всички живи същества. Външният вид е важен, но само ако сме спретнати отвътре, ще ни се даде възможност да познаем обичта на другите.
Любов, каквато никое огледало не знае.
Oще от Добромир Банев:
- Градът извън трите билборда
- Очите помнят
- Замълчи, замълчи...
- Романтиката, която ни липсва
- Лесно е да бъдеш лош с останалите, когато не изпитваш любов към самия себе си
- Когато сънувам любовта, нищо друго няма значение...
