Кание Уест и Бианка Ченсори скандализираха по време на церемонията за 67-ите награди "Грами" в неделя, след нейното голо дефиле по червения килим.
Провокиран от скандала около появата на Кание Уест и съпругата му, Росен Карамфов изпрати своята позиция. Екипът на Edna.bg публикуваме без редакторска намеса.
Първо – безспорно Бианка има красиво тяло. Това го видяхме всички. Въпросът е къде е пределът, къде е онази тънка червена линия, която не бива да се преминава.
Онази граница, която дели красивото от пошлото. Една крачка отвъд нея и красивото вече е пошло. И не е никакво изкуство. Кание ще ме извинява. Това е все едно да кажеш, че порнографията е изкуство. Ами не, тя си е порнография. Забавление за загорели възрастни. Каква е нейната функция – да превръща интимността в обект на обществено внимание.
Това вече не е интимност, това е нещо друго. Да му слагаш етикет „изкуство“ не го прави изкуство. Изкуство са скулптурите на Бернини. Но да обърнем внимание на нещо друго, за което забелязвам, че твърде малко се говори. Защо Бианка се появи в този вид на "Грами"? Искала ли го е? Не мисля. Женското мислене не е такова. Това е мъжка идея. Една жена никога не би си и помислила да го направи. Както е видно – някои биха го направили заради мъжете си. Не и по своя воля, повярвайте ми.
И тук идва най-важното – до каква степен една жена може да бъде моделирана от мъжа си, та дори и да става дума за откровено унижение, което той възприема за „изкуство“. Кога тя може да се опълчи срещу неговата власт и да изрази несъгласието си. Има ли право жената на несъгласие? Отговорът е ясен – да, разбира се. С мълчание, преглъщане и търпене обаче не става. Защо така унижението няма да спре, а само ще се задълбочи.
Това е като при насилниците – първият шамар никога не е последен. Винаги има следващ. Защо не бягаш? Голотата е нещо лично и тя не бива да се излага на показ, още по-малко по този начин. Това са публични личности, известни хора, богати. Какъв пример дават те? Какво показват с тази провокация? Абсолютно нищо смислено.
Единствената поука, която бихме могли да си извлечем от подобно плоско шоу е какво не трябва да се прави. В случая – и буквално и преносно. Говорим за ценностна система. И за липсата на такава. Пак казвам – пошлата, посредствена показност никога не е имала, няма и няма да има общо с изкуството. Не е красиво. Не е представително.
Не е дори провокация. Нищо не е. Жената трябва да има достойнство. И мъжът да го пази. А не да се налага жената да пази достойнството от недостойния си мъж. Да... Точно така, драги Кание – не че ти пука, но бях длъжен да го напиша.
