Този термин съществува от осемдесетина години, но и в пещерите сто на сто се е случвало ту да намират съответното местенце, ту да не го намират, но подсъзнателно да го дирят, иначе нямаше да има човечество.

Сега терминът не само съществува, ами и направо се е протъркал от употреба под път и над път. Малцина знаят, че тази точка всъщност е ни повече, нито по-малко ганглий. За ганглия сме учили по биология, когато при лабораторни упражнения ни караха да режем червеи, да гледаме под микроскоп устройството им, те имат ганглийна нервна система.

Аз не си падах по такива дисекции и досега не обичам дъждовници, за да ги ръчкам с клечка, за да се гърчат, ама това им е следствие ганглия. Апропо да съзирате някаква биологична връзка? Малко е очевадна, ако се замислиш. Но да оставим подсъзнанието си настрана.

Да се върнем на джи-точката, дето я размахват наляво и надясно, защото е нещо като в търсене на изгубеното време. Да оставим и Марсел Пруст настрана, че пак ще опрем до потока на съзнанието. Всъщност ние наистина сме подчинени на тези две неща щем-не щем: нашето съществуване протича между съзнанието и подсъзнанието ни и никой не може да каже във кой конкретен житейски момент кое от двете надделява.

Да оставим настрана и факта, че що е съзнание е само обект на различни философски теории. Човешкият мозък отдавна е разпарчетосан (спомнете си бедните червеи в час по биология), разгледан, изследван, третиран с ток и химикали всякакви, описан надлежно откъм дялове, клетки, влакна и каквото там още. Умът що-годе е обяснен като способност на главния мозък – да възприема, да анализира, да използва знания и познания, класифициран е на принципа умен – глупав, възприемчив – невъзприемчив и т. н., и т. н.

Не съм толкова умна, че да се интересувам в дълбочина, има си учени, които за това са учили. Съзнанието е терра инкогнита. Никой не го знае къде се намира, как точно работи, какви са му параметрите, какво му е веществото, ганглий ли има или неокортекс, или нищо познато, просто съществува като термин и като производните от него.

Този човек е съзнателен, защото си върши работата, а онзи несъзнателен, защото се държи невъцпитано. Общо между двете квалификации няма.

Снимка: iStock

Може би освен неопровержимия факт, че няма жена в света, която да не се държи абсолютно несъзнателно, ако е намерена G точката й. Това е намигване, за да се върна ачик на темата. Въпреки цялата ѝ необхватност. Моята приятелка Красимира, която има великолепно чувство за хумор, обича да се халосва, тикайки пръст в металната буква G на портмонето си и да намига:

„Ако не го е напълнил мъжът ми, джи-точката ми я няма!“ Защото майтап си трябва. И защото тази разхвалявана, преекспонирана и обикновено митична материя, далеч не винаги е някъде между петия и осмия сантиметър.

Физиологията е едно, човешкият дух трето и пето, също както разликата между ганглия и съзнанието. И най-голямото удоволствие е, когато съвпаднат.

Скъпият ме загръща в оренбургски шал, останал от баба му и ми шепне в ухото хулиганския цикъл на Есенин, в оригинал го шепне, с чувството, което ми подкосява коленете. „Ох, чакай, викам, това е направо каскаден оргазъм, дай ми почивка…“, а той мърка като пробуждащ се тигър: „Скъпа, колко жени изобщо нямат представа за какво говориш, добре че ти намерих джи-точката още първата вечер…“ Удивително прозорлив се оказа!

Прочетете още: 

• Това, че не го показвам не значи, че не ревнувам   
• Не бъркайте изгодата с приятелство   
• В живота на жената трябва да участваш активно, а не тъпо да присъстваш   
• Това не се контролира, бе! Просто е такова  
• За любовта пощальонът звъни само веднъж