Формата е временна, класата е постоянна

03.01.2019 16:00

Нищо не е вечно, освен очакването. Очакването, че любовта ще ни посочи с пръст сред избраното множество от хора, които се страхуват да споделят чувствата си. Очакването, че най-доброто предстои, понеже се отнасяме към настоящето със снизхождение, което в последствие не ни дава покой.

Очарованието да останем верни на себе си докрай, въпреки обстоятелствата, е глътката свеж въздух по време на зимния смог.

Още от Авторите

Истината е, че ние всички обичаме живота заради самия живот. Десетки пъти си обещаваме, че го започваме отначало и вярваме, че това е така. Несретите ни дават надежди, а надеждите – упование. Така оцеляваме. Сивото навън ни зарежда с оптимизъм и бодрост за бъдещето.

Бъдещето е ключът, който отваря вратата на настоящето. Зад нея винаги има какво да ни изненада, винаги има тъмен ъгъл, в който забавните моменти чакат да бъдат открити.

Всеки страх може да бъде преодолян, но скуката е кучка, която ни примамва с привидната си отдаденост, обещавайки вярност. По-добре е да останем част от водевилна история, отколкото да изберем самота, срещу която не бихме могли да се изправим очи в очи.

От измамното спокойствие до унинието има само крачка разстояние.

В лицата на непознати минувачи откриваме собствените си лица. Ние можем да познаем себе си единствено чрез другите и чрез онова, което те мислят за нас. Зад всеки ъгъл на улицата се крие нова възможност да срещнем човек, който да промени посоката, в която сме поели. С особена сила това важи за любовта. Докато смятаме, че вървим право към нея, тя търпеливо чака в бистрото на предишна улица, която сме отминали с поглед, забит в тротоара. Такива пропуски са непростими, но именно те са част от пъзела на живота, който подреждаме отново и отново.

Очакването изисква последователност, изисква действия и думи, които завинаги отекват във вселената. Остарявайки, губим от красотата си, но сърцето душите ни се разширяват като вселени, които предстои да бъдат открити от онзи някой, когото вече познаваме със сърцето си – просто трябва да пресечем на отсрещния тротоар, за да видим очите му, за да стане част от живота ни.

Началото никога не е просто, само изглежда лесно достъпно.

С годините разбираме, че в приказката на Екзюпери малкият принц не прави нищо друго, освен да очаква. Защото така преминава животът. Защото и на другите планети продължаваме да гледаме нагоре към звездите, в очакване на новото, на истинското, на най-голямата любов.