Да направиш филм за личност като Милен Цветков със сигурност не е лесна задача. Да извадиш есенцията от посланието на неговото съществуване, именно такава каквато е, без да я изкривяваш и преиначаваш, без патос и излишни гръмки думи. Легендата е легенда тогава, когато това няма нужда да се доказва. То е просто факт. И същата тази легенда няма против да си признае, че съсед рибар, с който да лови риба. Най-простичките, човешки неща. Нещата, които ни правят щастливи поне за малко. Поне тук и сега. В настоящето. Няма нужда да гледаме назад, защото там няма нищо. Освен бездна от спомени.
Милен Цветков всъщност не може да бъде минало. Той е журналистът, с когото се събуждахме дълги години, с когото спорехме, когото обичахме и когото никога няма да спрем да помним. Няма и как да го забравим – с неговата присъща хапливост, но и хумор, твърдост, но и усмивка. За да станеш единствен, в това което правиш, освен да се научиш да го правиш добре, то трябва и да ти идва отвътре, да извира от теб. Да го носиш на гърба си, без да те интересува колко тежи. Да водиш с еднаква отдаденост предаванията си и в голямата и в малката телевизия. Да дадеш всичко от себе си. Всеки ден да надскачаш максимума. Такъв беше Милен. Единствен. Имам честта да съм го срещал и то още, докато бях дете. Представете си какво бе за едно момче шести клас да сблъска с такова присъствие. Тогава успях само наум да си кажа "уау". Сега вече съм наясно че ми се е случило нещо много повече от това. Срещнал съм един от малкото истински бойци, заставали винаги на страната на истината. Неудобната, грозната ужасната, шокиращата... И все пак истина. Тя си има цена. Висока цена, която не можеш да платиш наведнъж. Трябва да я плащаш цял живот. Всеки ден. Ден след ден.
Целият житейски път на Милен Цветков ни показа именно това – как се плаща достойно цената на истината, независимо какво означава това – дали да останеш без работа, да изпаднеш в безизходица, дали да трябва отново да се бориш по нов начин. Развеждаш се уж заради счупената ваза, но всъщност го правиш, защото трябва да продължиш напред по нов път. И да преследваш своята нова истина. До края на пътя си. Неизменно и безкомпромисно. Такъв живот не може да бъде отнет. Това е живот, неразривно свързан с вечността. Там, където Милен води своя небесен сутрешен блок и отдалече ни казва познатото "Здравей, България!"
Препоръчвам ви да отидете да гледате филма "Милен". Ще ви бъде много забавно и малко тъжно. Ще ви олекне на сърцето и малко ще ви заболи. При всички случаи ще ви бъде хубаво да си спомните за един журналист, който беше и винаги ще бъде единствен. Поклон пред паметта на Милен Цветков и да пребъде истината, за която той се бореше до последния си дъх. Като герой.
