Филмовата звезда: Един изчезващ вид

Светът на киното в момента е затаил колективно дъх в очакване на „Топ Гън: Маверик“. Надеждите за филма, подхранени от единодушно възторжени критически отзиви от отвъд океана, са много високи, но лентата е много повече от пореден очакван филм. „Топ Гън: Маверик“ е блокбъстър от старата школа, от една отминала ера, в която моделът за правене на касови филми бе съвсем различен.

Аз съм дете на 90-те години и респективно съм израснал с киното от това десетилетие и от 80-те. Тук може да започне един сапунен текст, пълен с носталгия и сантименталност по отминалото време, но ще оставя това за друг път. Най-крещящата разлика между касовите филми от тези две десетилетия и последните две десетилетия – разликата, която отличава и „Топ Гън: Маверик“ от останалите големи филмови проекти тази година – е присъствието на филмова звезда.

Още от Авторите

През 80-те и 90-те години на миналия век, а и преди това, звездите движат Холивуд и публиката в киносалоните. Хората се събират, за да гледат новия филм с Том Круз, Арнолд Шварценегер или Ал Пачино, независимо от заглавието или сюжетната концепция. В наши дни моделът е преобърнат: хората се събират, за да гледат новия филм от дадена поредица или студио, независимо от това кой участва в него.

Важното е вътре да има супергерой, познат литературен персонаж или друга популярна интелектуална собственост. Това явление е налице от немалко години насам и съм го дискутирал и в някои други текстове, но тази конкретна статия относно проблема е вдъхновена от последното ми посещение на киносалона. Миналата седмица гледах „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“.

В главната роля беше Бенедикт Къмбърбач, известен и много талантлив актьор, с номинации за „Оскар“ зад гърба си и участия в редица печеливши филми. Но той ли беше причината киносалонът да беше пълен? Не, разбира се. Причината беше в бялото лого на червен фон, което се появява преди всеки голям хит по кината в наши дни: Marvel Studios. Причината беше в техния главен герой: Доктор Стрейндж.

Къмбърбач е просто там, за да го изиграе. И го прави страхотно: не ме разбирайте погрешно, „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ е чудесен филм, доста уникален в рамките на своя жанр заради умело използваните хорър похвати от ветерана в режисьорския стол Сам Рейми. Но при все индивидуалния си почерк, добрите актьорски представяния и емоционалния заряд в действието, все пак е просто още един филм за супергерои.

Още по-красноречива беше сходната мисъл, която мина през ума ми, когато вървяха трейлърите преди филма: момент, който, напук на голяма част от публиката в киното, аз много харесвам. В два поредни трейлъра присъстваше симпатичният актьор Крис Прат, имаше близки планове с лицето му и ключови реплики от неговите персонажи в двата съответни предстоящи филма.

Говорим си за...

И в нито един от двата случая Крис Прат не беше основна причина лентите да бъдат очаквани от аудиторията. Единият филм беше поредната продукция на Marvel, „Тор: Любов и гръмотевици“, чакан от феновете на студиото като поредна стъпка в развитието на филмовата му вселена; другият филм беше „Джурасик Свят: Господство“, на който хората ще отидат, за да гледат за пореден път динозаврите, създадени от легендарния визионер Стивън Спилбърг преди 30-ина години.

При все приятната му външност и участията му в успешни филми, на никого не му пука за Крис Прат така, както на хората им пука за Том Круз. Макар и в по-малко силна степен, същото важи и за Бенедикт Къмбърбач. Звездният му статут се дължи на това, че е играл персонажи от познати светове като „Стар Трек“, „Шерлок“ или Marvel, и ги е изиграл превъзходно.

Това не го прави лош актьор – точно обратното, Къмбърбач е великолепен актьор. Но не е филмова звезда. Не той е моторът зад популярността на успешните си проекти, не той е оригиналният иноватор зад персонажите, които играе пред камерата. Той е просто много важен аксесоар за успеха на даден филм, колело, което може да пасне във всяка машина, но не и да я задвижи.

Ако искате по-конкретни доказателства, вижте постъпленията за филмите с Крис Прат или Бенедикт Къмбърбач в главна роля, които не са свързани с утвърдена, позната интелектуална собственост от един или друг тип. Или просто се опитайте да си спомните за такъв филм изобщо. Няма да ви е лесно. Най-вероятно е да се сетите за „Пътници“, скъпо струваща, претенциозна космическа драма от 2016 година с Прат и Дженифър Лоурънс, която заслужено се провали с гръм и трясък.

Точно обратният случай е този с филмова звезда като Том Круз.

Той е своите легендарни персонажи – връзката е неразривна, неизменна, запечатана в колективната зрителска памет. Том Круз е Пийт „Маверик“ Мичъл от „Топ Гън“. Той е Итън Хънт от „Мисията невъзможна“. Той е Джери Магуайър от едноименния филм. Той е „Последният самурай“: не само от лентата на Едуард Цуик от 2003 година, но и по много други начини.

Всички те са изцяло оригинални персонажи, обезсмъртени от Круз. Да, филмите от поредицата „Мисията невъзможна“ имат някаква далечна връзка с американския телевизионен сериал от 60-те години, но протагонистът им е изцяло ново творение. За филм като „Джери Магуайър“, романтична комедия от 90-те години, озаглавена с името на напълно непознатия си главен герой, е било напълно достатъчно да постави Круз в ролята, за да се превърне в номиниран за „Оскар“ хит.

И именно това липсва в Холивуд в момента. Филмовите студия, актьорите и публиката са забити в порочен кръг, от който сякаш няма излизане. Актьори и режисьори се оплакват от липса на оригинално съдържание, в което преносно да забият зъби и да създадат нещо забележително. Причината за това е, че студията разчитат почти изцяло на познати марки и тествани сюжетни формули, за да правят хитове, да регистрират печалби и да не бъдат погълнати от корпорации като Disney.

Причината за това пък на свой ред е, че в Холивуд липсват филмови звезди, които да привлекат масовата публика към оригинални, непознати заглавия, давайки на студията повече смелост да бъдат дръзки и да финансират такива продукции. Публиката страда от това и цинични зрители отдавна са създали стереотипното определение „холивудска боза“.

Мода и козметика
Безупречна свежест - Dove Advanced Care Go Fresh

Тези циници също са част от проблема, тъй като спират да ходят на кино, оставяйки там единствено публиката, просто взимаща редовните си дози „Бързи и яростни“, Marvel и DC Comics. Така собствениците на вериги от кина и шефовете на студия губят куража да инвестират в каквото и да е, което е различно от тези световно разпонаваеми марки. Това пък лишава отлични актьори като Бенедикт Къмбърбач от въможност да се превърнат в икони като Том Круз. И кръгът се завърта отново.

Нямам представа какъв е изходът от тази ситуация и не вярвам, че той се крие в стрийминг платформите онлайн. Но този проблем единствено увеличава адмирацията ми към последните мохикани от този Холивуд, с който аз израснах. Нямам търпение да гледам на кино „Топ Гън: Маверик“ именно заради един от тях – мой кумир и професионален модел за подражание. Ако поне три четвърти от критическите похвали са верни, това ще е касовият филм на годината.

Маверик е топ оръжието (Top Gun) на американските военновъздушни сили. Том Круз пък е топ оръжието на американската студийна система за правене на филми. Можем само да се надяваме, че и двамата ще намерят своите достойни наследници – на екрана и извън него.