Светът на киното в момента е затаил колективно дъх в очакване на „Топ Гън: Маверик“. Надеждите за филма, подхранени от единодушно възторжени критически отзиви от отвъд океана, са много високи, но лентата е много повече от пореден очакван филм. „Топ Гън: Маверик“ е блокбъстър от старата школа, от една отминала ера, в която моделът за правене на касови филми бе съвсем различен.
Аз съм дете на 90-те години и респективно съм израснал с киното от това десетилетие и от 80-те. Тук може да започне един сапунен текст, пълен с носталгия и сантименталност по отминалото време, но ще оставя това за друг път. Най-крещящата разлика между касовите филми от тези две десетилетия и последните две десетилетия – разликата, която отличава и „Топ Гън: Маверик“ от останалите големи филмови проекти тази година – е присъствието на филмова звезда.
През 80-те и 90-те години на миналия век, а и преди това, звездите движат Холивуд и публиката в киносалоните. Хората се събират, за да гледат новия филм с Том Круз, Арнолд Шварценегер или Ал Пачино, независимо от заглавието или сюжетната концепция. В наши дни моделът е преобърнат: хората се събират, за да гледат новия филм от дадена поредица или студио, независимо от това кой участва в него.
Важното е вътре да има супергерой, познат литературен персонаж или друга популярна интелектуална собственост. Това явление е налице от немалко години насам и съм го дискутирал и в някои други текстове, но тази конкретна статия относно проблема е вдъхновена от последното ми посещение на киносалона. Миналата седмица гледах „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“.
В главната роля беше Бенедикт Къмбърбач, известен и много талантлив актьор, с номинации за „Оскар“ зад гърба си и участия в редица печеливши филми. Но той ли беше причината киносалонът да беше пълен? Не, разбира се. Причината беше в бялото лого на червен фон, което се появява преди всеки голям хит по кината в наши дни: Marvel Studios. Причината беше в техния главен герой: Доктор Стрейндж.
Къмбърбач е просто там, за да го изиграе. И го прави страхотно: не ме разбирайте погрешно, „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ е чудесен филм, доста уникален в рамките на своя жанр заради умело използваните хорър похвати от ветерана в режисьорския стол Сам Рейми. Но при все индивидуалния си почерк, добрите актьорски представяния и емоционалния заряд в действието, все пак е просто още един филм за супергерои.
Още по-красноречива беше сходната мисъл, която мина през ума ми, когато вървяха трейлърите преди филма: момент, който, напук на голяма част от публиката в киното, аз много харесвам. В два поредни трейлъра присъстваше симпатичният актьор Крис Прат, имаше близки планове с лицето му и ключови реплики от неговите персонажи в двата съответни предстоящи филма.
Говорим си за...
И в нито един от двата случая Крис Прат не беше основна причина лентите да бъдат очаквани от аудиторията. Единият филм беше поредната продукция на Marvel, „Тор: Любов и гръмотевици“, чакан от феновете на студиото като поредна стъпка в развитието на филмовата му вселена; другият филм беше „Джурасик Свят: Господство“, на който хората ще отидат, за да гледат за пореден път динозаврите, създадени от легендарния визионер Стивън Спилбърг преди 30-ина години.
При все приятната му външност и участията му в успешни филми, на никого не му пука за Крис Прат така, както на хората им пука за Том Круз. Макар и в по-малко силна степен, същото важи и за Бенедикт Къмбърбач. Звездният му статут се дължи на това, че е играл персонажи от познати светове като „Стар Трек“, „Шерлок“ или Marvel, и ги е изиграл превъзходно.
Това не го прави лош актьор – точно обратното, Къмбърбач е великолепен актьор. Но не е филмова звезда. Не той е моторът зад популярността на успешните си проекти, не той е оригиналният иноватор зад персонажите, които играе пред камерата. Той е просто много важен аксесоар за успеха на даден филм, колело, което може да пасне във всяка машина, но не и да я задвижи.
Ако искате по-конкретни доказателства, вижте постъпленията за филмите с Крис Прат или Бенедикт Къмбърбач в главна роля, които не са свързани с утвърдена, позната интелектуална собственост от един или друг тип. Или просто се опитайте да си спомните за такъв филм изобщо. Няма да ви е лесно. Най-вероятно е да се сетите за „Пътници“, скъпо струваща, претенциозна космическа драма от 2016 година с Прат и Дженифър Лоурънс, която заслужено се провали с гръм и трясък.
Точно обратният случай е този с филмова звезда като Том Круз.
Той е своите легендарни персонажи – връзката е неразривна, неизменна, запечатана в колективната зрителска памет. Том Круз е Пийт „Маверик“ Мичъл от „Топ Гън“. Той е Итън Хънт от „Мисията невъзможна“. Той е Джери Магуайър от едноименния филм. Той е „Последният самурай“: не само от лентата на Едуард Цуик от 2003 година, но и по много други начини.
Всички те са изцяло оригинални персонажи, обезсмъртени от Круз. Да, филмите от поредицата „Мисията невъзможна“ имат някаква далечна връзка с американския телевизионен сериал от 60-те години, но протагонистът им е изцяло ново творение. За филм като „Джери Магуайър“, романтична комедия от 90-те години, озаглавена с името на напълно непознатия си главен герой, е било напълно достатъчно да постави Круз в ролята, за да се превърне в номиниран за „Оскар“ хит.
И именно това липсва в Холивуд в момента. Филмовите студия, актьорите и публиката са забити в порочен кръг, от който сякаш няма излизане. Актьори и режисьори се оплакват от липса на оригинално съдържание, в което преносно да забият зъби и да създадат нещо забележително. Причината за това е, че студията разчитат почти изцяло на познати марки и тествани сюжетни формули, за да правят хитове, да регистрират печалби и да не бъдат погълнати от корпорации като Disney.
Причината за това пък на свой ред е, че в Холивуд липсват филмови звезди, които да привлекат масовата публика към оригинални, непознати заглавия, давайки на студията повече смелост да бъдат дръзки и да финансират такива продукции. Публиката страда от това и цинични зрители отдавна са създали стереотипното определение „холивудска боза“.
Тези циници също са част от проблема, тъй като спират да ходят на кино, оставяйки там единствено публиката, просто взимаща редовните си дози „Бързи и яростни“, Marvel и DC Comics. Така собствениците на вериги от кина и шефовете на студия губят куража да инвестират в каквото и да е, което е различно от тези световно разпонаваеми марки. Това пък лишава отлични актьори като Бенедикт Къмбърбач от въможност да се превърнат в икони като Том Круз. И кръгът се завърта отново.
Нямам представа какъв е изходът от тази ситуация и не вярвам, че той се крие в стрийминг платформите онлайн. Но този проблем единствено увеличава адмирацията ми към последните мохикани от този Холивуд, с който аз израснах. Нямам търпение да гледам на кино „Топ Гън: Маверик“ именно заради един от тях – мой кумир и професионален модел за подражание. Ако поне три четвърти от критическите похвали са верни, това ще е касовият филм на годината.
Маверик е топ оръжието (Top Gun) на американските военновъздушни сили. Том Круз пък е топ оръжието на американската студийна система за правене на филми. Можем само да се надяваме, че и двамата ще намерят своите достойни наследници – на екрана и извън него.
Прочетете още от Георги Петров:
- Деп срещу Хърд и човешките проблеми на една магьосническа поредица
- Момчето, което оживя... и стана мъж: Даниел Радклиф отвъд Хари Потър
- Триумфът на Кристен Стюарт като Даяна в „Спенсър“: И принцесите имат нужда от топлота
- Секссимвол, супергерой и страхотен актьор: Оскар Айзък на 43
- 10 години след „Здрач“: Кристен Стюарт и Робърт Патинсън на върха на Холивуд
