Поредното издание на ежегодните кинонагради „Златен глобус“ вече е в миналото. Ако се интересувате от темата, със сигурност вече сте прочели достатъчно за победителите от церемонията в нощта на неделя срещу понеделник. Но събитието дава чудесен повод да обърнем поглед към съвременната история на тези награди и тяхната уникална специфика.
Под „уникална специфика“ имам предвид, разбира се, фактът, че „Златните глобуси“ единствени делят отличията си в две категории – едната е за драми, другата е за комедии или мюзикъли. Затова всяка година церемониите излъчват по два най-добри филма, двама най-добри актьори, две най-добри актриси, и прочие.
Списъкът от филми и представяния, към който ще пристъпите в следващия параграф, е съставен именно от такива, които са останали в историята като победители на „Златните глобуси“, но, заслужено или не, са били пренебрегнати от наградите „Оскар“ същата година. Всеки от тях притежава художествени качества в излишък и несъмнено си струва гледането у дома през мразовитите дни.
1. „Ла Ла Ленд“ (2016)
Няма как да не започнем от най-печелившия филм в историята на „Златните глобуси“. „Ла Ла Ленд“ се превърна в истинска сензация в края на 2016-та и началото на 2017 година, а пикът на доминацията му, що се отнася до награди, бе достигнат именно през януари 2017-та, когато лентата отнесе цели седем награди „Златен глобус“, с което постави рекорд.
Освен, че спечели приза за най-добър филм в категорията за мюзикъл или комедия, „Ла Ла Ленд“ донесе награди и на Деймиън Шазел, Райън Гослинг, Ема Стоун и Джъстин Хъруиц, отличени съответно за своята режисура, актьорските си представяния и блестящия саундтрак на лентата. Поетичен, паметен, красив и с категорично реалистичен завършек, филмът спечели сърцата на масите и, наред с многото награди, заслужи приходи от почти половин милиард долара.
На наградите „Оскар“ лентата бе пренебрегната в категорията за най-добър филм за сметка на „Лунна светлина“, стереотипна американска драма за израстването на чернокожи младежи с хомосексуална ориентация. Въпреки това „Ла Ла Ленд“ си остава Филмът с главно „Ф“ на 2016 година, надмогнал поединичните социални въпроси, завладял душите на милиони и изразил копнежите на цяло едно поколение.
2. „Планината Броукбек“
Идентичен случай се разигра и в началото на 2006 година, когато лентата на Пол Хагис „Сблъсъци“ спечели „Оскар“ за най-добър филм, въпреки че бе победена на всяка една значима церемония преди това от „Планината Броукбек“ на Анг Лий. Решението и до днес се разглежда като една от най-големите грешки на американската Академия от реномирани публикации като The Guardian.
„Планината Броукбек“ не е нищо по-малко от революционен филм. Любовната история на двама мъже, изиграни безупречено от Хийт Леджър и Джейк Гиленхол, трогва със своята човечност и емоция. Грандиозната режисура на Анг Лий на свой ред дава на сюжета страхотни визуални мащаби, а главните герои са илюстрирани до съвършенство като мъже, осъзнаващи своята бисексуалност във време, в което подобно нещо е било абсолютно табу.
3. „Суийни Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“
Филмите на Тим Бъртън са изключително специфични заради визуалната стилистика и повествователните предпочитания на колоритния режисьор, но „Суийни Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ спокойно може и да се нарече най-добрата му творба. Лентата беляза и пика на дългото сътрудничество между режисьора и изпълнителите Джони Деп и Хелена Бонъм Картър.
Филмът е безумна смесица от жанрове в типичния стил на Бъртън, с елементи на хорър, драма и мюзикъл. Деп и Картър са във върхова форма в главните роли, а недооценено представяне в амплоато на злодея прави и големия Алан Рикман. Дали заради песните си, дали заради смайващата си викторианска визия, дали заради емоционалния и нетрадиционен сюжет, този филм със сигурност ще остане в паметта ви.
4. „Три билборда извън града“
Миналогодишният филм на Мартин МакДона ни представи поредният сблъсък от историческото съперничество за кинонагради между любовните истории и лентите със социални мотиви. Както можете да забележите в горните параграфи, във враждата обикновено имат превес филмите с обществени теми като „Сблъсъци“ и „Лунна светлина“.
Не такъв беше случаят през 2018 година, когато Академията показа изключително тенденциозно отношение и остави наградата „Оскар“ за най-добър филм на „Формата на водата“ на Гийермо Дел Торо. Лентата беше предпочетена за сметка на „Три билборда извън града“, сардоничен, хаплив и болезнено реалистичен портрет на половината американско общество в настоящия момент – по-конкретно, половината, която през 2016 година избра Доналд Тръмп за президент.
За щастие, лентата на МакДона грабна „Златен глобус“ за най-добър филм напълно заслужено. В текущите условия на политическа поляризация и разпадащо се правителство в Щатите, филмът никога не е звучал по-актуално, но си струва гледането в който и да е момент.
5. „Гранд хотел Будапеща“
Подобно на Тим Бъртън, Уес Андерсън винаги е имал специфичен индивидуален стил, с който е инжектирал всеки от филмите си. „Гранд хотел Будапеща“ от 2014 година ни представи режисьора на върха на способностите си, подкрепен от звезден актьорски ансамбъл, оглавен от неотразимия Ралф Файнс. Лентата е истински микс от жанрове, с криминални и исторически елементи, поднесени с огромна доза от типичния за Андерсън елегантен хумор.
В ролите, наред с неповторимия Файнс, блестят имена като Харви Кайтел, Бил Мъри, Едуард Нортън, Джуд Лоу и ексцентрикът на ексцентриците Джеф Голдблум. Трудно някой може да оспори, че във въпросната година „Бърдмен“ заслужено спечели „Оскар“ за най-добър филм, но още по-малко пък някой може да се усъмни във валидността на „Златния глобус“ на „Гранд хотел Будапеща“.
6. Леонардо ДиКаприо във „Вълкът от Уолстрийт“
Борбата на Леонардо ДиКаприо за първия му „Оскар“ за главна мъжка роля бе превърната в епопея с грандиозни мащаби от активното население на Интернет. Един от най-ключовите моменти от тази история дойде в началото на 2014 година, когато ДиКаприо претендираше за наградата с представянето си във „Вълкът от Уолстрийт“ на Мартин Скорсезе.
И до днес не съм срещнал човек, който да смята, че ролята на актьора в „Завръщането“, за която в крайна сметка взе „Оскар“, е по-добра от превъплъщението му във „Вълкът от Уолстрийт“. ДиКаприо изпълни безупречно амплоато на Джордан Белфорт с безумна енергия, отблъскваща алчност и нужната щипка дяволски чар.
Тогава „Оскар“ за главна мъжка роля взе Матю МакКонъхи и въпреки факта, че ни остави с една от най-колоритните победни речи в историята на наградите, няма как да не ни е яд, че ДиКаприо остана недооценен за вероятно най-доброто си изпълнение. Още веднъж трябва да кажем „Слава Богу“ за „Златните глобуси“.
7. Джесика Частейн във „Враг номер едно“
На последно място, но не и по важност, се връщаме към началото на 2013 година, когато Дженифър Лоурънс спечели първия си „Оскар“ за главна женска роля на крехката възраст от 22 години. Представянето ѝ в „Наръчник на оптимиста“ безспорно заслужаваше златни статуетки, но и остави горчив вкус в устата заради това, че лиши от въпросните награди в същата година Джесика Частейн.
Червенокосата актриса разтърси екрана в ролята на Мая, жената, ръководила издирването на Осама Бин Ладен, във филма на Катрин Бигелоу по истински случай „Враг номер едно“. Представянето ѝ, съвършено балансирана смесица от хладнокръвие, професионализъм и едва сдържани емоции, може спокойно да се изучава в курсове по актьорско майсторство. Частейн все пак взе „Златен глобус“ за главна женска роля в драма, а „Враг номер едно“ със сигурност оглавява този списък от филми, що се отнася до реализъм, историческа обективност и драма.
