Избирането и поднасянето на подарък е изкуство, което не се владее от повечето хора (мъже, вас гледам), и това е тъжно.
Мнението ми е, че най-големият препъникамък на успешния подарък е нагласата в избиращия го. Той трябва да е наясно, че търси нещо, което отсрещната страна иска и на което ще се зарадва. Съответно отпадат всички вещи, които са необходимост, а не желание, както и личните вкусове на избиращия.
Тоест, не може да подариш на партньорката си ново зарядно за телефона, защото нейното се е развалило, нито пък ботуши, които не са в неин стил, но харесват на теб и ти искаш да я видиш с тях.
Подаръкът всъщност разкрива до огромна степен как отсрещният човек те възприема, дали наистина те познава и най-вече – слуша ли те, докато говориш.
Мисля, че мога да напиша сборник с разкази за най-неудачните подаръци, които съм получавала, че и начинът им на подаряване.
Преди години едно мое гадже ми тупна подаръка на мръсната, неизбърсана маса в ресторанта, където току що бяхме седнали. Той беше толкова развълнуван да ми покаже какво е избрал, мислейки си, че аз ще ахна от радост, та трохите, петната от бира и използвани салфетки не го притесниха. Е, подаръкът не беше лош – малък, сладък айпод, но щеше да ми хареса още повече, ако не го беше разопаковал и пробвал да види дали работи, че даже и неговите съквартиранти тествали слушалките (от онзи тип, дето се слагат вътре в ушите) колко хубаво свирели…
В смисъл, оценявам подаръка, но щеше да ми е още по-приятно да не са го ползвали други хора преди мен.
Този сладур обаче поне беше помислил какво ще ми хареса и ще ползвам. Защото съм имала и гаджета, които след близо две години заедно са ми поднасяли толкова неадекватен коледен подарък, сякаш го е избирал случаен човек от улицата, който не знае нищичко за мен.
Върхът на черешката може би се пада на онзи, който с леко извинителен тон ми каза „ами, аз нищо не съм ти взел“, ей така без никакво обяснение защо или пък пояснение, че по-важното за него е, че сме заедно (вече няколко години) и духът на празника не е в подаръците и т.н. Не, просто на човека не му се е занимавало да търси, да избира, да дава пари (страшна скръндза беше), но пък поне не си го криеше. Защото един друг бивш просто беше заловил бебе коте от съседския двор и гордо ми го връчи в кутия от обувки. Сякаш аз съм му казала: „Искам котка точно сега, готова съм да я гледам и фактът, че имам вече куче и живея на квартира със съквартиранти не ме притеснява“.
Та понякога виждаш как подаръкът на отсрещната страна е отбиване на номера и ти става мъчно, особено когато това е мъжът до теб, а не някой колега, участвал в тайния Дядо Мраз на офиса.
И нека не бъда разбирана погрешно! Не става дума за меркантилност, в никакъв случай. Ако наистина познаваш човека насреща, ще знаеш как да го зарадваш, дори и да не похарчиш една стотинка за подарък. И аз ще оценя искрено жеста и вниманието, когато те показват колко добре ме познава отсрещната страна, знае какво харесвам, какво ме вълнува и какво не.
Затова и ми е много странно, когато двойки с години история зад гърба си казват „аз не знам какво да ѝ/му взема“. Това ми говори, че явно вече не знаеш какви са интересите и хобитата на човека до теб или пък не ти се занимава да мислиш.
Говорим си за...
Друга обидна грешка при подаряването е да използваш подаръка, за да повлияеш на отсрещната страна да се промени или да ѝ направиш тактичен намек за нещо. Като например маратонки за човек, който не е спортна натура и няма желание да се превръща в такава. Или дреха/аксесоар в моден стил, който ти смяташ, че е по-удачен.
За финал нека пак се върна към финансовата страна на нещата. Най-лесно е да правиш добри подаръци, когато можеш да похарчиш много пари. Не е лошо да вземеш нещо скъпо, щом можеш и искаш, но не това прави един подарък добър. Когато проявиш внимание, вкус и умисъл какво точно ще се хареса на отсрещния, тогава си улучил в десетката и години след това човекът ще си спомня как приятно се е изненадал на чудесния подарък, който сякаш сам си е поръчал да получи.
Та помислете добре какво ще подарявате на най-близките си през новата година! 
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Как да запазим спокойствие в коледно-новогодишната вихрушка от страсти?
- „А сега трябва много да се забавляваме!“ или стресът от нереалистичните очаквания за 31 декември
- Клиширани, но очарователни – домашната магия на коледните филми
- Най-голямата лъжа, която казваме на себе си
- Когато мама е болна
- Майка за втори път – толкова много знам, а толкова още имам да уча
- Това е най-безсмисленият съвет за отглеждането на деца
- Неочакваните удоволствия: да пазаруваш в супермаркета сама
