Не, това не са хората, които живеят с нос, забит в телефона, въпреки че този тип определено получават почетно място в челната тройка на модерните зомбита. По-опасните от тях обаче са друг вид, който започнах да забелязвам все по-често и често.
Това са онези хора, които се влачат през живота си, защото постоянно им има нещо.
Не е проста умора, то е стрес, бърнаут, депресия, синдром на нещо си… не че подценявам сериозността на тези състояния, но в последно време забелязвам все повече индивиди, удобно използващи болестите на модерното време, за да оправдаят дълбокия си мързел и пълно безхаберие.
Най-страшно е, когато това са личности в 20-те си години. Може би най-ценното десетилетие в живота, когато си в пика на силите и желанията си, но прекарваш ден след ден в оплакване от това и онова, мрънкане срещу елементарните неща, които животът изисква от теб да направиш, като да работиш за прехраната си, да си платиш сметките и изчистиш жилището.
Тия нови зомбита винаги имат за какво да недоволстват и причина да са изморени или стресирани, но никога не могат да погледнат на ситуацията от птичи поглед и да преценят, че не е чак толкова страшно, ако срещаш известни препятствия в ежедневието си. Няма нужда да се просваш веднага на дивана, заявявайки, че не можеш повече и ти трябва почивка, когато може просто да се напънеш малко и да решиш какъвто проблем имаш.
В крайна сметка, това е единственият начин, по който хората се оформяме като личности, трупаме житейски опит и емоционална интелигентност - като се справяме с неминуемите предизвикателства на живота.
Нищо не може да те спаси от проблемите - дори да си несметно богат, да не ти се налага да си мърдаш пръста за нищо и всички да те обгрижват, пак ще срещаш спънки, предизвикателни ситуации и разочарования.
Но зомбитата на новото време не искат да приемат това, а повече им харесва да се крият зад серия оправдания и преувеличени ментални и физически проблеми, които да извиняват пълната неспособност за справяне с конфронтация и липсва на воля за каквото да било.
Лошото на тия зомбита е, че състоянието им може да бъде заразно – когато други с по-слаба устойчивост на живота забележат, че може и те да ползват същите похвати, бързо приемат ролята на влачещи крака мрънкалници и решават, че защо пък да се напънеш за нещо, като може да си траеш удобно.
И така настава пандемия от нефункциониращи хора, които само задръстват системата и натоварват нервите на останалите, които искат да участват в живота, а не само да го гледат как преминава покрай тях.
Може би обаче това не е ново явление, а подобни зомбита са съществували винаги, ще има и занапред. Може би всичко е въпрос на личен избор - дали искаш да си действащ или пасивен, чук или наковалня. Дали се чувстваш по-добре със себе си, когато си мрънкаш под сурдинка, докато се изнизваш от всяка проблемна ситуация или когато вдигнеш гордо глава и тръгнеш напред към каквото ти е подготвила съдбата.
Всичко опира до личния избор и това дали искаме да живеем живота или да го приемаме като болестно състояние.
Решението е наше, а аз мога само да кажа, че съдбата наистина обича смелите, било то и понякога да не изглежда така. Но за да спечелиш, трябва първо да участваш.
