Един от най-големите филми това лято, „Соло: История от Междузвездни войни“, е на път да стартира своя престой по киносалоните из света от днес и очакванията към него са доста противоречиви. След смяна на режисьора по средата на снимачния процес и ускорена постпродукция, никой не очаква това да е най-готиният, нито най-печелившият филм на лятото.
Имах възможност да гледам лентата предпремиерно в качеството на активен журналист и редактор на филмова тематика и мога да кажа, че „Соло: История от Междузвездни войни“ е доста забавен и напълно приемлив от гледна точка на повествованието и персонажите си. Лентата дори се доближава до това да оправдае съществуването си встрани от грозния очевиден мотив, че ще донесе на студиото „Уолт Дисни“ солидна сума пари.
Водещ фактор за това е съставът от талантливи актьори в различните роли. Олдън Еренрайх изиграва Хан Соло с математическа прецизност в имитацията си на по-млад Харисън Форд и с голяма доза собствен чар. Уди Харелсън, Танди Нютън и Пол Бетани придават тежест и дълбочина на историята с авторитетното си присъствие на екрана и автентичната си игра. Доналд Гловър пък провокира усмивка във всяка минута, прекарана на екрана в колоритното амплоа на Ландо Калрисиян. Чубака е забавен и заплашителен в еднакви дози, както винаги.
Забелязвате, че пропускам някого, нали? Тя е втората най-голяма фигура след главния герой на всички постери за филма. Става дума, разбира се, за Емилия Кларк, която играе Кира, предполагаемата любима на Хан Соло и загадъчен персонаж със собствени мотивации.
И представянето ѝ в „Соло: История от Междузвездни войни“ е симптоматично за нарастващ проблем в нейната прогресираща кариера. По всичко личи, че колкото по-голяма звезда става, толкова повече актрисата забравя, че на екрана не е себе си, а играе роля.
Чаровната усмивка, приятелските мимики, грациозните движения, идеалното английско произношение – да, това е звездната персона на Емилия Кларк, по този начин ние я виждаме в интервюта, на червения килим и горе-долу навсякъде, когато не е в роля. Проблемът е в това, че все повече я виждаме в същата светлина и когато е в роля, а това невинаги пасва на персонажа, който играе.
Тези поведенчески характеристики помогнаха на Кларк да запише най-големия хит в кариерата си извън превъплъщението си като Денерис Таргариен в „Игра на тронове“. В романтичната драма „Аз преди теб“ тя трябваше да играе очарователно младо момиче с хиперпозитивно отношение към живота през около 90 процента от времето си на екрана. И не ще и дума, че ролята ѝ пасна като ръкавица, направена по поръчка.
Това поведение пасва отлично на актрисата и в първата една четвърт от „Соло: История от Междузвездни войни“. Тогава тя трябва да въплъти младост, невинност, незнание и идеализъм. Пак тези черти подсилват и автентичността на връзката ѝ с Хан Соло в началото на лентата. Но лутането ѝ в търсене на нова, еволюирала екранна идентичност в следващите етапи на сюжета е в ущърб на целия филм.
Това се случва всеки път, когато сценарият вземе завой, когато от актрисата се иска да бъде именно актриса пред камерата, а не звезда, да се промени редом с героияната си. Тогава историята придобива съвсем, съвсем друг оттенък. Тогава младата дама изглежда леко дезориентирана, започва лесно да изпада в крайностите на преиграването и на свой ред да търси убежище в тренираните си маниери, дори и те да не пасват на персонажа.
Смятам, че промяната е видима дори в последните сезони от сериала „Игра на тронове“. Кларк стартира превъплъщението си като Денерис Таргариен с убийствена ефективност и илюстрира почти безупречно метаморфозата на своята героиня от безпомощно младо момиче до авторитетна и могъща кралица. И когато този процес приключи, я превърна в просто героиня на Емилия Кларк.
Денерис внезапно се превърна в десетократно по-дразнеща героиня от преди заради несъответствията в играта на актрисата от предишните сезони, рязко започна да се усмихва повече и да взима героични решения с преувеличен и неестествен патос. Не отричам, че сценаристите Дейвид Бениоф и Дан Уайз споделят вината за това как третират персонажа в сценариите през последните 2-3 сезона, но Емилия Кларк със сигурност можеше да тушира негативните ефекти от това с по-адекватна игра, особено предвид факта, че логиката диктува вече да познава отлично героинята си.
А кой би могъл да забрави безумната грешка на Кларк да се повери легендарната роля на Сара Конър в поредицата „Терминатор“? Героинята, която Джеймс Камерън изкарва едва ли не икона на феминизма в налудничавите си интервюта в последно време, не е това, но със сигурност е известен образ на силата, волята и независимостта на жените в жанра на научната фантастика.
За превъплъщението си Кларк заяква и... ами толкова. Нито капка грим не загрубява нежните ѝ женствени черти, за да се постигне по-достоверно внушението за героиня, бореща се за живота си години наред срещу футуристични машини. Явно актрисата и хората зад лентата са разчитали, че черното кожено яке автоматично кара всеки да изглежда мегакорав и суперготин. Ех, де да беше така...
Очевидно е, че Кларк има нужда да обърне поглед назад към по-ранните етапи на своята кариера, за да преоткрие артистичното си вдъхновение и актьорските способности, които е доказала, че има. Добър пример за тях е поддържащата ѝ роля в британската криминална комедия „Дом Хемингуей“, където Кларк играе независимата и самоуверена дъщеря на главния герой, изигран експертно, както може и да се очаква, от Джуд Лоу.
Актрисата участва в не повече от пет сцени в лентата и хонорарът ѝ за участието със сигурност не е бил голям. Но в тези малко екранни минути, повечето от които са прекарани в диалози с героя на Лоу, тя показва емоционален диапазон и натурализъм пред камерата, каквито горчиво липсват от превъплъщенията ѝ в последно време.
Никой не се съмнява, че Кларк се наслаждава на звездната си популярност, и никой не може да я вини, че го прави. Но не всеки може да бъде Том Круз, а дори и той многократно е туширал характерния си чар в множество разнообразни роли, когато сценарият го е изисквал.
Моментът, в който Емилия Кларк остави личността ѝ да афектира ролите ѝ като актриса твърде продължително, ще бъде пагубен за кариерата ѝ. И, колкото и да не ми се иска да бъда лош пророк, според мен този момент наближава и от актрисата – а не от звездата – зависи да го предотврати.
