Поставих днешната звездна рожденичка във фокуса на четвъртата от петте ми статии, посветени на най-големите филмови звезди за 2018 година. До днес името ѝ трябваше да е станало още по-популярно, тъй като завършени вече филми с нейно участие в главната роля чакат края на пандемията от коронавирус, за да излязат по киносалоните и – по всяка вероятност – да пожънат големи успехи.
Но докато чакаме „Нито звук 2“ и „Круиз в джунглата“, които трябваше да бъдат две от най-гледаните заглавия за 2020 година, но се оказаха отложени по очевидни причини, си струва отново да обърнем поглед към кариерата на звездата на тези две ленти. Името ѝ е Емили Блънт, днес тя става на 38 години и в професионалния ѝ път дотук, устремен нагоре, почти няма спънки.
Няма по-силно доказателство за огромния талант на Блънт от разнообразната ѝ филмография. На 38 години тя вече има редица номинации за „Златен глобус“ и „БАФТА“, наред с комерсиално успешни заглавия от всевъзможни жанрове. С други думи, Блънт е от онази рядка порода, която в наши дни е на изчезване – истинска филмова звезда.
Филмовата звезда е способна да привлече зрителя в киносалона на база на собствената си репутация за добри филми, независимо от това каква марка е закачена за въпросната лента. Филмите от прочути поредици, адаптациите на известни книги, римейковете на обичани класики се продават със самите си заглавия – за консуматора няма значение кой точно участва в тях.
Затова и оригиналността в Холивуд през последните години е в такъв дефицит и се демонстрира най-вече посредством по-дръзки и интересни прочити на нещо привидно познато. Но логиката диктува всеки, който е наясно с качествата на звезда и актриса като Емили Блънт и е гледал поне няколко от филмите ѝ, да е готов да я последва в каквото и да е екранно начинание.
Това всъщност е и основната функция на филмовата звезда в деликатната продукционна система, която Холивуд сам си е изградил. Когато човек като Джеймс Камерън напише сценарий като „Терминатор“ – с оригинална, амбициозна и непозната за публиката концепция – на него му трябва звезда като Арнолд Шварценегер, за да продаде този филм и той да достигне до повече хора.
Така се раждат хитовите поредици, феномените, които доминират в попкултурата с десетилетия. За щастие, през 21 век не е необходимо да си бивш австрийски бодибилдър с екзотичен акцент, за да станеш филмова звезда. Достатъчно е да имаш таланта и обаянието на Емили Блънт. Но не много хора могат да се похвалят с това, заради което и филмовите звезди са в дефицит.
„Младата Виктория“, „На ръба на утрешния ден“, „Мери Попинс се завръща“, „Сикарио“, „Гномео и Жулиета“, „Риболов в пустинята“ и „Нито звук“ – това са съответно историческа драма, научна фантастика с екшън, приказен мюзикъл на Disney, криминален трилър, анимация, романтична комедия и хорър. Шест тотално разнопосочни жанрови заглавия, обединени от един-единствен елемент – актрисата в главната роля, Емили Блънт.
Всяко едно от тези заглавия има високи проценти на критическо одобрение и от задоволителни до огромни парични постъпления. Някои от тях дори са номинирани за редица награди, тъй като са сред най-добрите ленти, излезли през съответната година. Блънт доминира зрителското внимание във всяка от тях с различни страни на забележителния си актьорски талант.
В „Младата Виктория“ тя играе най-великата кралица в историята на Англия; в „На ръба на утрешния ден“ тя е екшън герой, с когото дори Том Круз не може да се мери в лентата; в „Мери Попинс се завръща“ тя покорява кадъра с чар, авторитет и музикален глас; в „Сикарио“ изразителните ѝ очи са мерило за градуса на драматизма в бруталния трилър на Дени Вилньов; но мимиките ѝ са на по-високо ниво отвсякога в „Нито звук“, където сценарият почти я лишава от изговорени реплики. Във всеки от тези филми Блънт изиграва персонажа си безупречно и намира начин да се свърже емоционално със зрителя.
Не са ли тези две неща взаимно свързани, може би ще попитате. Отговорът е „не“. Киното помни безупречни актьорски представяния, изнесени като по учебник, но с непреодолима дистанция между зрителя и изпълнителя. Такива представяния са превърнали Даниел Дей-Луис в трикратен носител на „Оскар“ за главна мъжка роля, но и в най-далечното нещо от филмова звезда, което може да съществува.
Блънт притежава неуловимото звездно качество, което помага на хората да се идентифицират с нея и с персонажите ѝ. Тя е красива, но при нужда може да изглежда и като обикновена жена от метрото. Тя е слаба на вид, но може да излъчва сила и сигурност, съизмерими с тези на австрийски бодибилдър, какъвто споменах по-горе. Иска ни се да бъдем като нея и като героините ѝ, защото ни се струват достъпни, близки до нашата същност, постижими и реалистични.
Искате още доказателства встрани от шестте филма, които изброих по-горе ли? „Безкрайният годеж“ е друга чудесна романтична комедия с нейно участие; „Looper: Убиец във времето“ е оригинална научна фантастика с неочаквано и трогателно послание; „Момичето на влака“ е страхотен трилър, за изпълнението си в който дори е номинирана за „Златен глобус“. Примерите са много и са все така разнообразни, за всеки вкус, всяко настроение и всеки зрител.
В това отношение, при все жестоката конкуренция от други талантливи имена като Скарлет Йохансон и Ема Стоун, Блънт просто няма равна сред връстничките си. Днес, по случай рождения ѝ ден, имате чудесен повод да си го. Което и да е заглавие от споменатите в горните параграфи ще ви свърши работа. Нужна е само любов към киното, на каквато ни възпитават именно звезди като Емили Блънт.
Прочетете още от Георги Петров:
- Мария Бакалова и наградите „Златен глобус“ – повод за гордост ли е номинацията на българката?
- Изгревът на Педро Паскал – най-популярният латино актьор в света в момента
- Edna филмова икона на 57: За големия Никълъс Кейдж и подценения му талант
- Кралете на киното, които изпратихме през 2020 година
- „Отмяната“: Страхотна Никол Кидман, виртуозен Хю Грант и много, много съспенс
