Осми март мина. Тази толкова специална дата! Изчезна като прах във вятъра! Няма значение – Осми март е отношение. Същото, което трябва да бъде постоянно, а не променливо. Малко ми е смешно да виждам предимно тогава мъже с китки в ръце. Не мога да не се запитам дали са от сърце. Някак си ми се струва, че жената е по-ценна от какъвто и да било букет. Не само от един букет, а и от милион букети.
Жената е самото цвете и то неизменно трябва да бъде пазено. От мъж, който има очи да съзре красотата му. Защото това цвете ражда други цветя. А цветята са прекрасни.
Даваме ли си сметка за това колко са необходими тези цветя – жените? Виждал съм мъже, които ги тъпчат, попарват ги със студенината си, късат ги, вместо да ги галят. Изкореняват ги, вместо да ги поливат. Без да си дават сметка какво вършат. Жената е свещеното цвете на живота. Онова цвете, което създава изначалната светлина.
Това цвете мултиплицира самата светлина. Прави я множествена. Тази множествена светлина е светлината, която ни прави възможни на този свят. Това е светлината на човешкото рождение. Рождение, което превръща жената в майка, а майката в основен стълб на живота. В начало.
Жената е топлолюбиво цвете. Трябва да бъде докосвана с чувство, за да разцъфне. За да демонстрира цялата си внушителност. Цялата нежна прекрасност на цветовете си. В противен случай просто увяхва. Излишна е и изличена. Изгубила е своето ухание. Ако не е уважавана. Ако не е желана. Ако не е обожавана. Ако не е превърната в смисъл. Жената сама по себе си е смисъл. Но пак трябва да имаш ум, за да го прозреш и сетива, за да го почувстваш. Иначе си изгубен. Някъде там – сред нищото на егото си.
Егото не умее да отглежда цветя. Цветята са за мъже с широки души. Цветята биват спасявани именно от такива мъже. Мъже, които не биха им подарили букет, защото са наясно, че самите жени са цветята, за които си заслужава да живееш и да умираш, но най-вече да живееш, да дишаш и да бъдеш силен заради тях, заради тях да не се превърнеш в прах.
Заради тях да намериш упование дори в безсмислието. Да узнаеш, че то е илюзия, още щом се отразиш в дъното на зениците им. С пълния потенциал на своята мъжественост да стигнеш до пълния потенциал на нейната чувствителност. Така се заражда живота. Така започва той. От Жената.
Прочетете още:
- Писмо от един буден мъж до една спяща жена
- За свободата да бъдем българи
- За разбитите сърца
- Петльовден - денят на истинския мъж! Но какво е да си истински мъж?
- За любовта няма дата
