След като изгледах трейлъра на филма "Дяволски игри", си обещах, че когато отида да го гледам на кино - няма да бъде с никакви предубеждения. Не исках да чета коментари от хора, които съдят за качествата му по някакви две минути и половина и се изказват, без изобщо да са го гледали. Както Шекспир би казал – "Много шум за нищо". Е, около този филм определено се вдигна шум. Това разбира се, няма как да му повлияе негативно. Няма как да го направи по-малко гледан. Дори напротив. Шумът помага на тези, които искат да мислят със собствените си глави и да видят със собствените си очи за какво става въпрос да не чакат повече, а директно да отидат да го гледат, пише Росен Карамфилов за Edna.bg

Снимка: ПР

Режисиран от Бен Чарлс Едуардс и продуциран от Деси Тенекеджиева, филмът определено ще изненада публиката. Не е масов. Не е разказвателен. Не е нито разтоварващ, нито натоваращ. Това е филм, който не може, а и не бива, да се преразказва. В центъра му е вечната борба между доброто и злото, между мракът и светлината, между черното и бялото. В никакъв случай не е сатанистки, както някои го определиха, без да са го изгледали, но да, темата за Дявола и Бога я има, както и за тънката разлика между религията и вярата. Засегнати са доста от болезнените теми на съвременния живот, зададени са множество въпроси, но отговори няма. Тях всеки сам трябва да намери за себе си.

Изключително операторско майсторство от страна на Денис Мадън, който е успял да заснеме не просто много впечатляващи кадри, но и да създаде атмосфера, която допълнително прави този филм нещо абсолютно различно от всичко, което сме гледали до момента. Динамично, ярко и истинско. Влизаш във филма директно. Вътре си. Едни от най-красивите места в България оживяват на екрана и има защо точно те да са там. Това са символи. Като казвам символи се сещам веднага за това колко е хубаво всъщност, когато филма не е буквален. Не ти сервира всичко наготово, прави те участник в действието по някакъв начин, искаш да разбереш какво ще се случи накрая, ще има ли победа над тъмнината, ще възтържествува ли светлината? "Дяволски игри" ни показва нагледно, че едното не може без другото и че няма как да стигнеш до абсолютната светлина, ако не си минал през абсолютния мрак. Никой не е само добър или само лош. Въпрос на гледна точка.

Снимка: ПР

Специално внимание трябва да обърна на звездния актьорски състав начело с Мики Рурк, който е най-любимият ми актьор още от времето на класиката "Кечистът". Отварям една скоба, която е от огромно значение, за да не се разпространява дезинформация – Мики Рурк в никакъв случай не играе ролята на Учителя Петър Дънов! Това е повече от абсурдно твърдение, което няма нищо общо с истината. Още по-абсурдно е твърдението, че филмът очерня учението на Дънов и се подиграва с паневритмията. Нищо подобно! Твърдя го като зрител. Имате прекрасната възможност да се уверите сами в думите ми. Освен Рурк от чуждестранна страна участват актьорите Гари Стреч и Джеф Бел. Безспорна класа!

Снимка: ПР

Няма как да не обърна внимание и на актьорския състав от българска страна – великолепна игра на Деси Тенекеджиева, Елеонора Иванова, Димитър Николов, Ованес Торосян и всички останали безкрайно талантливи лица, които допринасят за силното послание на филма. Няма да ви заблуждавам – това не е филм за всеки. Това е голямо кино. Голямото кино е за ценители. За хора, които са готови да го осмислят. Без да си правят каквито и да било изводи предварително.

Не знам защо, но "Дяволски игри" по някакъв начин ми напомни за кино шедьоврите на Стенли Кубрик, в които ярки сцени са съчетани с въздействаща музика, която директно те пренася в едно съвсем друго пространство и създава едно друго внушение, отново казвам, Това е внушението на голямото кино, което най-напред е изкуство. Изкуството не се обяснява. То търси. Идете и го изживейте.

Снимка: ПР