Последните месеци донесоха със себе си завръщането на киното. Индустрията се възражда след повече от година застой, наложен от пандемията от коронавирус, и касовите филми вече регистрират приходи, сравними с тези, които щяха да запишат и преди март 2020 година. Но наред с всички тези положителни аспекти, киното донесе обратно в социалния културен дискурс и редица познати противоречия.
„Вечните“, най-гледаното заглавие по света за последните две седмици, е пример за това. От 15 години насам супергеройският жанр е най-експлоатираният в достъпното, достигащо целия свят кино, а конкретно филмите на Marvel Studios са счупили достатъчно комерсиални рекорди, за да се напишат няколко книги за тях. Но това не означава, че са без своите критици.
Най-честото им обвинение е, че продукциите на Marvel се правят като по шаблон, имат безсъдържателни сценарии и еднотипни сюжети. Сред хората, защитаващи това мнение, са както напълно неинформирани, тесногръди личности, мислещи изцяло в стереотипи, така и легендарни фигури като сър Ридли Скот и Мартин Скорсезе, искащи по-силно развитие на седмото изкуство в повече посоки.
„Вечните“ е именно продукция на Marvel Studios и е режисиран от Клоуи Жао, актуалната носителка на приза „Оскар“ за режисура и създателка на универсално одобрения и многократно награден „Земя на номади“. Ако не сте го чували, не е никак учудващо, тъй като американската Академия от години видимо е приела за своя фиксидея да се разграничи почти изцяло от световната попкултура и да стане напълно нерелевантна в глобалния разговор за кино.
Но важното в случая е, че „Вечните“ има режисьорка с индивидуално творческо мислене. Затова и филмът е коренно различен от 25-те си предшественици в споделената филмова вселена на Marvel. И заради своята различност, заради стила си и специфичното си повествование, в което личностите и взаимоотношенията им са на фокус за сметка на поредната застрашаваща света конспирация, „Вечните“ е най-слабо оценения от критиците филм на своето студио.
Парадоксът е вбесяващ, но „Вечните“ далеч не е първият пример за него. Клоуи Жао призна в интервюта преди премиерата на лентата, че е била поразена и силно повлияна в направата на „Вечните“ от „Човек от стомана“, филмът на Зак Снайдър за Супермен от 2013 г., отречен от критиците именно заради реалистичната си, емоционално мотивирана интерпретация на една културна икона, която за мнозина очевидно е отвъд хуманизиране и душевна уязвимост.
► За обичта на един баща към покойната му дъщеря...
За всеки човек, гледал и писал за кино повече от 6-7 години, подобни думи бяха на практика предизвестие за критическо недоволство. „Вечните“ излиза от шаблона на традиционен Marvel-ски филм с група от главни герои, през чиито близки взаимоотношения универсалната тема за любовта е разгледана през всевъзможни призми, и то на практика без традиционен злодей в сюжета.
Централните персонажи са влюбени и скарани, те се обичат, завиждат си, възхищават се един на друг, изпитват платонична обич помежду си и към целия човешки род, различни са по цвят на кожата, пол, сексуална ориентация и възраст. С други думи, макар и очевидно да са безсмъртни представители на извънземна раса, както заглавието „Вечните“ подсказва, в душите си те са повече човеци дори от обитателите на планетата Земя.
Сред дилемите, пред които се изправят, са до каква степен следва да пазиш това, което обичаш, и до каква степен следва да го оставиш да расте и да се развива, дори с риск да се нарани. Пред такъв въпрос очевидно се изправя всеки родител, но във „Вечните“ проблемът е разгледан от повече от един ъгъл и от различни житейски гледни точки. Не вреди, разбира се, че интерпретациите се извършват пред камерата от изключително талантливи изпълнители като Салма Хайек и Анджелина Джоли.
Именно тези въпроси движат сюжета напред. Да, като във всеки филм за супергерои, и тук има определена глобална заплаха, макар и да не е такава, каквато изглежда на пръв поглед; и тук има екшън сцени с динамика и специални ефекти. Но емоционалните реакции на главните герои към случващото се помежду им е това, което катализира действието – също като в семейна драма – а не диаболичните планове на стандартен антагонист, когото всички трябва да се обединят, за да спрат.
Говорим си за...
Клоуи Жао използва естеството на жанра, за да обрисува фантастични картини. Визията ѝ е грандиозна и красива, визия на творец, подкрепен финансово от могъщо холивудско студио, така, както следва да бъде в американското кино. Ако „Дюн“ на Дени Вилньов, който излезе седмица преди „Вечните“, не бе дори още по-смайващ и провокативен визуално, за режисурата на Жао и техническите постижения във филма ѝ вероятно щеше да се говори много повече в момента.
Етнически разнообразният актьорски състав дава своя принос лентата да е толкова уникална, колкото е. Всеки от персонажите представлява предизвикателство за своя изпълнител именно заради своята отличителност, емоционалност и индивидуалност. Вероятно най-трогателно написана е героинята на Анджелина Джоли, чиято сюжетна арка е сравнима с тази на човек, завръщащ се от силно травмираща война.
„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ от 2016 г. представи конфликт между двамата най-известни супергерои в историята на човечеството, базиран на екзистенциални кризи в живота и на двамата. За своята душевна дълбочина и сложен сюжет, лентата бе обругана от филмовите критици в сайтове като Rotten Tomatoes.
Не е учудващо, че и „Вечните“, видимо вдъхновен от филмите на Зак Снайдър за DC Comics на редица нива, следва тази съдба. Но ако това ви попречи да му дадете шанс, особено на големия екран, загубата ще е изцяло ваша. Като фен на филмите за супергерои и на киното като цяло само ви моля впоследствие да не се оплаквате, че всички са еднакви – защото от години насам те ни най-малко са и лентата на Клоуи Жао е най-крещящото и актуално доказателство за това.
Прочетете още от Георги Петров:
- Най-противоречивият Агент 007 и неговото наследство
- Северното сияние сред новите звезди на Холивуд: Карън Гилън
- Проблемната последна авантюра на Скарлет Йохансон в „Черната вдовица“
- Една история без край: За сплотените семейства, толерантността и бързите коли
- Ема Стоун триумфира с мода и дързост в „Круела“
