Александър Петров
Това е история, която ме накара да се замисля - „Горките ми бъдещи деца. Няма да им бъде никак лесно!“
Наложи се приятелката ми да хване някакъв бесен вирус, за да осъзнаем, че не разполагаме с термометър вкъщи. В нов дом винаги се случва да липсват основни неща – нормално. Отидох до аптеката и понеже мразя електронни боклуци, взех най-скъпия живачен термометър, който видях – честно казано бях изненадан, че още ги продават. Прибрах се, готов да меря температура!
Гледах известно време опаковката на новата покупка – някакво странно предчувствие мина през мен, някакво подозрение. Разопаковах и видях, че кутийката на уреда завършва с много странна капачка. Вижте я и вие:
Оказа се, термометърът е закрепен за нея, а според картинката на опаковката, разтръскването става по следния начин:
Зарадвах се като дете на бонбон. Помислих си „Егаси модерното“ и веднага се залових да подготвям приспособлението за мишницата на болната. Хванах хубаво дръжката, замахнах здраво и…
… и резба, и всичко отиде по дяволите - термометърът изхвърча, пръсна се в паркета, а живакът се разля по целия под!
Изтръпнах. Край. Ей, тука си останахме! Веднага прочетохме какво да правим в интернет. Разбира се, там пишеше какво ли не – че живакът трябва да се събере с прахосмукачка, че трябва да се полее със сяра на прах… Ужас. Че аз, докато отида до аптеката за сяра, ще сме се изпоотровили. А като се знам, че съм с две леви ръце, тая сяра със сигурност щеше да попадне минимум в очите ми. Един друг коментар обаче ми вдъхна надежда и успокоение! Според него трябваше да се обадим на 112 и оттам да ни изпратят Гражданска защита, които да изчистят течния метал. Звъннах на спешния телефон, обясних всичко – жената отсреща звучеше загрижена, каза ни да почакаме и че „колегите ще звъннат да потвърдят адреса“.
Амин! Всичко лошо, което бях чувал за отношението по спешния телефон, беше опровергано от първо лице!
С малкия рус вирус, с който живея, се евакуирахме на балкона, затворихме всички врати, водещи към живачната обител и зачакахме. Минаха около 2-3 минути, когато и двамата започнахме да усещаме общо неразположение, гадене, главоболие, метален вкус в устата и болки в корема – почти всички първоначални симптоми при отравяне с живак! Бяхме твърдо решени да отидем доброволно в токсикологията, за да ни спасят. Първо обаче трябваше да изчакаме да ни изпратят хора, които да съберат живака… а тях вече четвърта минута ги нямаше. Докато близките ни разберяха, че не отговаряме на телефоните си и че няма вести от нас, от съществуването ни щяха да са останали два скелета на балкон.
В този миг погледът ми се премрежи, започнах да чувам гласове. Бях в болница. Около мен имаше суетня. Доктори и сестри търчаха и крещяха:
„Пуснете му ПКК, биохимия и скенер на бял дроб. Генадиев, ти влизаш във втора с момичето. Този тук може и да не издържи… “
Подскочих – хубавото беше, че просто бях заспал.. Лошото – че вече бях започнал да се потя и да слюноотделям обилно (по-нататъшните симптоми при отравяне с живак). Приятелката ми също имаше същите оплаквания, но тя така или иначе имаше вирОс и беше свикнала някак си…
Беше минал един час от разговора ми със спешния телефон. Обадих им се отново с треперещ глас. Този път ме свързаха директно с Гражданска защита. Оттам ми обясниха, че трябва да събера малките топченца живак на по-големи топченца, но без да ги докосвам с ръка, после да ги изпрахосмуча и накрая да посипя пода със сяра на прах, за да неутрализирам остатъците от метала в стаята. Имаше и още инструкции, но се наложи да прекъсна любезната защитничка на гражданите:
- Ама чакайте сега, какви топчета? Няма никакви топчета по земята!
- А как тогава изглежда живакът по пода Ви, господине?
В този миг мозъкът ми за пръв път от час и половина благоволи да заработи. За секунди се върнах в часовете по химия в училище. После със завидна увереност казах на жената в слушалката, че съм разбрал инструкциите й и ако има нещо допълнително пак ще се обадя.
Вървейки към живачната стая, се молех да не съм наистина толкова прост, колкото предполагах, че ще се окажа само след секунди. Влязох. Изрових от коша за боклук опаковката на термометъра.
Това, което пишеше на нея с големи букви, ще са и последните думи в този текст.
„НЕ СЪДЪРЖА ЖИВАК“
Изпращайте ми своите мнения, съвети, истории и предложения на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
