Отне ми доста време да реша със сигурност дали изобщо да пиша статия за кино тази седмица. Киносалоните у нас все още не са затворени с изрична заповед от властите заради назряващата епидемия от коронавирус, но е ясно, че нещата отиват именно натам. Отвсякъде сме заляти с нужна и също толкова ненужна информация, фатализмът е повсеместен и на който и да е автор би му било трудно да намери вдъхновение за писане, камо ли пък, ако е филмов редактор като моя милост.
Но все пак вдъхновението се появи под формата на чудесен филм, който е по киносалоните в цял свят в момента и е обречен на сигурен финансов провал заради ниската посещаемост на кината вследствие на пандемията от коронавирус. А лентата определено не заслужава да се провали в комерсиален аспект, защото не се проваля в художествен. Тя е „Извън играта“, а в главната роля е Бен Афлек.
Филмът е от онези добре разказани истории за падение и изкупление, от чието гледане човек винаги изпитва чувство на катарзис и надежда – тоест, от онези добре разказани истории, от които в момента имаме крещяща нужда. От заглавието, постера и трейлъра за лентата лесно можете да стигнете до извода, че баскетболът е част от сюжета на лентата – но, уверявам ви, не е нейният фокус.
Фокусът пада върху личността и преживяванията на главния герой, мъж на средна възраст на име Джак Кънингам, изигран от звездата Афлек. Той е функциониращ алкохолик, преживял е скорошен развод, както и други трагични събития, чието издаване в настоящия текст би конституирало спойлер от сюжета. Баскетболната игра е била сред талантите му и се появява отново в живота му в решителен момент.
В това амплоа Бен Афлек прави едно от най-добрите актьорски представяния в цялата си кариера и не е трудно човек да отгатне как и защо. Персонажът е кристално отражение на реалните проблеми на Афлек, човек в постоянна борба с алкохолните си проблеми, който се разведе с жена си преди няколко години и до днес счита това за своя голяма грешка, както сам потвърди в скорошно интервю.
Черпейки вдъхновение от реалните си преживявания, Афлек лесно може да падне в капана на личните си емоции и да преиграва гръмко пред камерата във всяка сцена. Но не го прави. Трагедията на неговия герой е заявена тихо и реалистично, остава повече намекната, отколкото заявена директно. За този съвършено уцелен, деликатен повествователен тон заслужава похвала и режисьорът Гавин О‘Конър.
С филми като „Чудо“ и „Бойна кръв“ зад гърба си, той отдавна е доказал, че владее тънкостите и човешките нюанси в разказването на спортни истории. „Извън играта“ не прави изключение. Лентата представя набързо обрисуван, реалистичен портрет на колежанската баскетболна сцена в Съединените щати, но той е само фон на премеждията на главния герой.
В нито една от сцените, в които трябва да играе пиян, Афлек не окарикатурява персонажа си, не говори в стила на Джони Деп, нито пък залита като него. Актьорът се придържа към урока на великия сър Майкъл Кейн, който многократно е пояснявал в интервюта и по книги, че пияният човек прави всичко по силите си, за да изглежда и да звучи като трезвен, а не парадира с пиянството си, заради което и следва да бъде изигран именно по този начин, а не като карикатура.
Сценарият предоставя на звездата си предостатъчно широка емоционална палитра, която да илюстрира в представянето си. Показани са взаимоотношенията му с цялото му семейство и всичките му познати, всеки от които се вписва по различен начин в изкривеното ежедневие на травмирания мъж. Афлек е безупречен във всяка сцена, независимо от това каква емоция следва да внуши. А пътят на героя му до изкуплението, разбира се, е посредством баскетбола и е трогателен.
Но при все многото сходни черти, които споделя със спортни класики като „Роки“ или „Несломим“, „Извън играта“ отказва да навлезе изцяло в този жанров шаблон. Лентата не завършва с големия финален сблъсък на протагониста на ринга, корта или игрището. Не, и в този аспект „Извън играта“ запазва здравословна дистанция от захаросания патос и си остава категорично реалистичен, човешки филм.
Алкохолизмът е системен, широко разпространен бич в ежедневието на десетки милиони души по света. Той не се разпространява под формата и със скоростта на пандемия като коронавируса и затова не бива отразяван по медиите със същия истеричен тон. Но последствията от него са не по-малко, а дори може би и по-пагубни от произлязлото от Китай заболяване.
Затова и никога не е излишно да се говори за него, особено когато е посредством езика на доброто кино. А „Извън играта“ е именно добро кино, по-категоричен не мога да бъда. Независимо дали ще го изгледате през една седалка разстояние от съседа си в пустия киносалон, или от комфорта на собствения си дом след няколко месеца, преживяването си струва и основният отговорен за това е безпогрешният в главната роля Бен Афлек.
Бен Афлек – черният рицар на американското кино
