Една история без край: За сплотените семейства, толерантността и бързите коли

„Най-важното нещо в живота винаги ще е семейството.“

Най-актуалният филм по киносалоните в целия свят в момента за пореден път носи думичките „Бързи и яростни“ в заглавието си. А цитатът отгоре е точно толкова важна причина за това, колкото са и лъскавите коли, грандиозните екшън сцени, мускулестите мъже и красивите жени във филмите с Вин Дизел. Някои измежду нас просто избират да игнорират това понякога.

Още от Авторите

Използвам първо лице, множествено число, защото определено съм сред тези хора. Никога не съм бил фен на поредицата „Бързи и яростни“. Гледах първите части от нея по време на тийнейджърските си години именно заради изцяло повърхностните елементи, които изброих в горния параграф – вълнуващ екшън, екзотични места по света, модерен саундтрак и звезда като Вин Дизел в главната роля.

Академичният ми и професионален път впоследствие ме отведе до професията на филмов критик, а поредицата се превърна в съзнанието ми в синоним на абсурд и хипербола. И има защо! С всеки следващ филм „Бързи и яростни“ представяше на световната аудитория все по-абсурдни екшън сцени, в които законите на физиката не важат, колите могат да летят, а мъжете очевидно са неуязвими.

Паралелно с това всяка следваща част от поредицата някак получаваше все по-високи проценти на критическо одобрение и все по-големи приходи. Този възход кулминира с „Бързи и яростни 7“, последният филм на трагично починалия Пол Уокър, чиито постъпления надхвърлиха 1 милиард долара. Продължението повтори това постижение и ето, че в наши дни светът масово гледа и „Бързи и яростни 9“.

Зад подобен глобален феномен очевидно има по-дълбоки причини от лъскавата опаковка на филмите. Проблемът е, че въпросната опаковка в действителност е толкова лъскава, толкова главозамайваща и разсейваща, че лесно може да отвлече вниманието от всичко останало. А то – при все, че не е висша проява на дълбоко художествено мислене – не е никак маловажно.

Ескалиращият комерсиален успех на „Бързи и яростни“ доближи поредицата до тази за Джеймс Бонд, що се отнася до екзотика, локации, костюми, автомобили, джаджи и сюжетно естество. Но въпреки факта, че фокусът на повествованията се измести от нелегални автомобилни състезания към обири, а след това – и към това да се спасява света от терористи, филмите в нито един момент не изгубиха душата си.

Основната тема в „Бързи и яростни“ е семейството. Думичката е спомената 33 пъти само в първите седем филма и в трейлъра за осмия. Мотивът се манифестира в сценариите посредством съвсем елементарни, простички фрази като „Аз нямам приятели. Имам семейство“ или „Най-важното нещо в живота винаги ще е семейството“, обикновено произнесени с характерния дълбок глас на звездата Вин Дизел в най-предсказуемите, очаквани моменти от действието.

В ревютата ми на последните филми от поредицата нееднократно съм изказвал мнението – на което и оставам – че Дизел е сред най-лошите актьори на планетата. Използвал съм и всеки удобен момент, за да заявя категорично колко по-добър актьор и колко по-голяма звезда от него е Дуейн Джонсън. Всяка реплика на Дизел звучи болезнено изтъркано, неоригинално, преиграно. Лицевите му изражения се ограничават до „самодоволен“ и „разгневен“.

И все пак никой, в това число и аз, не може да игнорира факта, че бидейки екранното лице на поредицата и задкулисния мозък зад нея в капацитета на продуцент на всички филми от четвъртия нататък, Дизел очевидно има връзка с аудиторията си, съизмерима само с тази, която имат най-големите филмови продуценти на нашето време. Той знае какво иска публиката му – и ѝ го поднася безупречно всеки път.

Говорим си за...

А това, от което хората очевидно имат нужда – встрани от поредното спасяване на света – са демонстрации на това колко важно и колко хубаво нещо е разширеното семейство на един човек, приятелите, близките, събратята. Трагичната смърт на Пол Уокър единствено подсили тежестта на тези послания и мотиви с болезнено напомяне колко крехки са връзките помежду ни и човешкия живот изобщо. Актьорът загина без особени професионални успехи, но обезсмърти поредицата.

В „Бързи и яростни 8“ тези напомняния за важността на семейството и близките може да са на художествено ниво от сценарна и актьорска гледна точка, което е на светлинни години зад това в „Земя на номади“ например. Но единият филм е достигнал стотици милиони души по целия свят с позитивното си послание, а другият – една шепа вглъбени в себе си сноби и академици.

А освен че е позитивно, посланието на поредицата е и политически коректно, без да е форсирано. „Семейството“ на главния герой Доминик Торето включва мъже и жени, бели, тъмнокожи, евреи, азиатци и латиноамериканци, без етническият им произход или полът им да е основната характеристика на въпросния персонаж и той или тя да произнася сълзливи монолози във връзка именно с това.

Стократно по-голяма е вероятността консервативно настроен бял американец с картечници в мазето си да изгледа именно нов филм от поредицата „Бързи и яростни“ и да реши, че заобикалящите го хора от други раси по улицата не са толкова лоши или грозни, отколкото да изгледа поредния политически коректен, повтарящ либерални мантри филм, спечелил „Оскар“, и да стигне до същия прост извод. Но американската Академия отдавна не оценява тези неща.

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

Самият аз също често пропускам да ги оценя, когато ревюирам ленти от поредицата „Бързи и яростни“, тъй като смехотворните екшън сцени, изражения на Вин Дизел и тела на модели, внимателно подбрани за статисти в Абу Даби или Рио де Жанейро, отвличат вниманието от това твърде много. И все пак, ако имате нужда от финално доказателство за това, че именно душата на „Бързи и яростни“ е причината за успеха на филмите, вижте само кариерата на звездата им.

Вин Дизел има още две поредици зад гърба си – „Ридик“ и „Трите Хикса“. И двете са стигнали до три попълнения дотук, без изгледи за кой знае какъв по-нататъшен възход. Втората притежава почти всички бляскави повърхностни елементи, които и „Бързи и яростни“. Но „Бързи и яростни“ вече е стигнала до деветата си част и всеки следващ филм от нея стига до по-широка аудитория от предишния.

Може би най-важното нещо в живота наистина е семейството. Очевидно то е и разликата между стереотипни поредици от екшън филми и истински световен феномен.