„Най-важното нещо в живота винаги ще е семейството.“
Най-актуалният филм по киносалоните в целия свят в момента за пореден път носи думичките „Бързи и яростни“ в заглавието си. А цитатът отгоре е точно толкова важна причина за това, колкото са и лъскавите коли, грандиозните екшън сцени, мускулестите мъже и красивите жени във филмите с Вин Дизел. Някои измежду нас просто избират да игнорират това понякога.
Използвам първо лице, множествено число, защото определено съм сред тези хора. Никога не съм бил фен на поредицата „Бързи и яростни“. Гледах първите части от нея по време на тийнейджърските си години именно заради изцяло повърхностните елементи, които изброих в горния параграф – вълнуващ екшън, екзотични места по света, модерен саундтрак и звезда като Вин Дизел в главната роля.
Академичният ми и професионален път впоследствие ме отведе до професията на филмов критик, а поредицата се превърна в съзнанието ми в синоним на абсурд и хипербола. И има защо! С всеки следващ филм „Бързи и яростни“ представяше на световната аудитория все по-абсурдни екшън сцени, в които законите на физиката не важат, колите могат да летят, а мъжете очевидно са неуязвими.
Паралелно с това всяка следваща част от поредицата някак получаваше все по-високи проценти на критическо одобрение и все по-големи приходи. Този възход кулминира с „Бързи и яростни 7“, последният филм на трагично починалия Пол Уокър, чиито постъпления надхвърлиха 1 милиард долара. Продължението повтори това постижение и ето, че в наши дни светът масово гледа и „Бързи и яростни 9“.
Зад подобен глобален феномен очевидно има по-дълбоки причини от лъскавата опаковка на филмите. Проблемът е, че въпросната опаковка в действителност е толкова лъскава, толкова главозамайваща и разсейваща, че лесно може да отвлече вниманието от всичко останало. А то – при все, че не е висша проява на дълбоко художествено мислене – не е никак маловажно.
Ескалиращият комерсиален успех на „Бързи и яростни“ доближи поредицата до тази за Джеймс Бонд, що се отнася до екзотика, локации, костюми, автомобили, джаджи и сюжетно естество. Но въпреки факта, че фокусът на повествованията се измести от нелегални автомобилни състезания към обири, а след това – и към това да се спасява света от терористи, филмите в нито един момент не изгубиха душата си.
Основната тема в „Бързи и яростни“ е семейството. Думичката е спомената 33 пъти само в първите седем филма и в трейлъра за осмия. Мотивът се манифестира в сценариите посредством съвсем елементарни, простички фрази като „Аз нямам приятели. Имам семейство“ или „Най-важното нещо в живота винаги ще е семейството“, обикновено произнесени с характерния дълбок глас на звездата Вин Дизел в най-предсказуемите, очаквани моменти от действието.
В ревютата ми на последните филми от поредицата нееднократно съм изказвал мнението – на което и оставам – че Дизел е сред най-лошите актьори на планетата. Използвал съм и всеки удобен момент, за да заявя категорично колко по-добър актьор и колко по-голяма звезда от него е Дуейн Джонсън. Всяка реплика на Дизел звучи болезнено изтъркано, неоригинално, преиграно. Лицевите му изражения се ограничават до „самодоволен“ и „разгневен“.
И все пак никой, в това число и аз, не може да игнорира факта, че бидейки екранното лице на поредицата и задкулисния мозък зад нея в капацитета на продуцент на всички филми от четвъртия нататък, Дизел очевидно има връзка с аудиторията си, съизмерима само с тази, която имат най-големите филмови продуценти на нашето време. Той знае какво иска публиката му – и ѝ го поднася безупречно всеки път.
Говорим си за...
А това, от което хората очевидно имат нужда – встрани от поредното спасяване на света – са демонстрации на това колко важно и колко хубаво нещо е разширеното семейство на един човек, приятелите, близките, събратята. Трагичната смърт на Пол Уокър единствено подсили тежестта на тези послания и мотиви с болезнено напомяне колко крехки са връзките помежду ни и човешкия живот изобщо. Актьорът загина без особени професионални успехи, но обезсмърти поредицата.
В „Бързи и яростни 8“ тези напомняния за важността на семейството и близките може да са на художествено ниво от сценарна и актьорска гледна точка, което е на светлинни години зад това в „Земя на номади“ например. Но единият филм е достигнал стотици милиони души по целия свят с позитивното си послание, а другият – една шепа вглъбени в себе си сноби и академици.
А освен че е позитивно, посланието на поредицата е и политически коректно, без да е форсирано. „Семейството“ на главния герой Доминик Торето включва мъже и жени, бели, тъмнокожи, евреи, азиатци и латиноамериканци, без етническият им произход или полът им да е основната характеристика на въпросния персонаж и той или тя да произнася сълзливи монолози във връзка именно с това.
Стократно по-голяма е вероятността консервативно настроен бял американец с картечници в мазето си да изгледа именно нов филм от поредицата „Бързи и яростни“ и да реши, че заобикалящите го хора от други раси по улицата не са толкова лоши или грозни, отколкото да изгледа поредния политически коректен, повтарящ либерални мантри филм, спечелил „Оскар“, и да стигне до същия прост извод. Но американската Академия отдавна не оценява тези неща.
Самият аз също често пропускам да ги оценя, когато ревюирам ленти от поредицата „Бързи и яростни“, тъй като смехотворните екшън сцени, изражения на Вин Дизел и тела на модели, внимателно подбрани за статисти в Абу Даби или Рио де Жанейро, отвличат вниманието от това твърде много. И все пак, ако имате нужда от финално доказателство за това, че именно душата на „Бързи и яростни“ е причината за успеха на филмите, вижте само кариерата на звездата им.
Вин Дизел има още две поредици зад гърба си – „Ридик“ и „Трите Хикса“. И двете са стигнали до три попълнения дотук, без изгледи за кой знае какъв по-нататъшен възход. Втората притежава почти всички бляскави повърхностни елементи, които и „Бързи и яростни“. Но „Бързи и яростни“ вече е стигнала до деветата си част и всеки следващ филм от нея стига до по-широка аудитория от предишния.
Може би най-важното нещо в живота наистина е семейството. Очевидно то е и разликата между стереотипни поредици от екшън филми и истински световен феномен.
Прочетете още от Георги Петров:
- Ема Стоун триумфира с мода и дързост в „Круела“
- Анджелина Джоли все още „го може“ в „Те пожелаха смъртта ми“
- Класическото шпионско приключение на Бенедикт Къмбърбач
- Люк Еванс – филмовият Аполон от Уелс, който е влюбен в киното
- Филмите от жени и за жени на тазгодишните награди „Оскар“
