Светът става все по-несигурно място. Подвластни на стремежа да притежаваме повече, алчността завладява душите ни, готови сме при първа възможност да се сдобием с материални блага, каквито не ни се следват. Услажда се да имаш, когато си положил нужните усилия. Да се обогатяваш за сметка на другите и да доминираш над тях е кредо, което мнозина от младите следват, тъй като егоизмът пречи да осъзнаят нуждата от емпатия. Има, обаче, нещо, което не можеш да откраднеш – любовта.
Това чувство не може да бъде взето насила, не може да бъде похитено. Любовта е толкова свободна, нежна и истинска, че можеш да ѝ се насладиш единствено когато спечелиш сърцето на някого.
Във връзките, които създаваме с останалите, се крие и пътят, който трябва да изминем, за да спечелим по-специално отношение към себе си. Превърне ли се в начин на живот, любовта ни оживява, прави ни по-добри, кара ни да изпитваме радост. Чрез нея сме способни да постигнем невъзможното, да уважаваме и обичаме различията, да изпитаме възторг от малките неща.
Само любовта е способна да направи така, че да даваме най-хубавото от себе си – без условия, без да искаме или очакваме нещо в замяна. Не можеш да я купиш, не можеш да я насилиш. Тя е дар, който просто даваме с отворено сърце, и който връщаме при себе си, като получаваме обратно любовта на другия.
Любовта е възможност да бъдем обичани за това, което сме, заради собствените си добродетели, слабости и уникалност. Кара ни да приемаме хората с всичките им особености - личности, които трябва да бъдат уважавани, защото вече са имали късмета да бъдат обикнати. Връзките, които създава, са по-здрави от онези, които изграждаме за малко с онези, с които животът ни среща по пътя. Когато сме влюбени, когато обичаме, не сме сами. Усещането, че има някой, който ни разбира и подкрепя, е най-близката представа за щастие.
Любовта ни дава смелост и вяра, че можем да преодолеем трудностите и да се справим с предизвикателствата на бъдещето.
Времето променя всичко, включително и нас, но ако има любов, тя остава продължава да бъде свети като искрица в сърцата ни. Далеч от любимите, ние имаме нуждата да чуваме гласовете им, защото осъзнаваме, че този глас е всичко, от което сме имали нужда, всичко, което има значение.
Любовта е най-ярката проява на човешкото в нас. Когато реши да ни се яви, трябва да съумеем да я задържим и опазим от опасностите, пред които светът непрекъснато ни изправя. Защото с нея животът е още по-ценен. Защото тя е сигурният начин да познаем щастието. Останалото – всичко – се купува.
