Запеят ли птиците, усмивките се връщат. Кокичета любопитно надигат малките си глави, малко след това ги последват и минзухарите. Светът избухва в симфония от цветове и звуци, които ти напомнят, че си истински жив.
Пролетта е времето, когато ентусиазмът наистина придобива реално проявление. Очакването и копнежите се завръщат със сила, каквато само лятото знае. А ние нямаме нищо против да бъдем част от революцията на чувствата.
Ако се вглеждаме дълго в лошото, забравяме че доброто съществува. Затова пролетта е най-сигурният начин да се огледаме наоколо и да погледнем на хората с други очи. Да изискваме много от тях, означава да живеем разочаровани. Никой не е съвършен, всеки притежава нещо, с което допринася за всеобщата красота на битието.
Възрастните се унасят като малки деца, когато видят първите щърщели. Свалят мартениците си, връзват ги за напъпилите клонки на дървета, които също ще взривят короните си с ароматните цветове на мирозданието. Всички помним детето в себе си. Годините са само извинение за сезоните, които манипулират телата ни и емоциите, на които сме способни.
Пролетта не изисква, тя само дава възможности.
Градът става по-приветлив. Уличните артисти са част от празничен екстериор, в който отеква звънът на подхвърлени метални левчета. Да станеш съпричастен към съдбата на другия, е наша вродена отговорност. Да благодариш за таланта, с който той те дарява, е великодушие, каквото заслужава отплата. Усещането за свързаност е толкова силно, че ти идва да полетиш.
Щъркелите нямат нищо против компанията на усмихнати хора.
Когато изобилието се завърне, пробужда се и вдъхновението. Щедростта на природата е главозамайваща – пролетта дава, без да изисква, защото вярва в нашата собствена преценка за добро.
Зннаете ли в какво се състои истинската красота? Във вечната младост. Да, младостта е вечна, защото всички ние сме я преживели, а това е най-сигурното основание тя остане жива в спомените, които носим на раменете си. Пролетта знае това най-добре.
Ако все още не сте се разсънили от зимния сън, отворете широко прозореца. Изпийте кафето си, оправете тоалета си и излезте навън, където светът ликува на тържество, на което всички сме поканени.
Един сезон по-късно младостта празнува. Независимо от възрастта. Независимо от обстоятелствата. Просто вече е пролет.
Още от Добромир Банев:
-
Животът е парадокс, в който любовта винаги има право на последната дума
-
Измамното затишие на думата „завинаги“
-
В парада на чувствата любовта е кралицата
-
Душата винаги носи повече, отколкото може да раздаде
-
Формата е временна, класата е постоянна
-
Колко е важно да гледаш нагоре
