Преди точно година и половина написах статия, в която определих кариерата на Джони Деп през последните няколко години като „Хроника на една падаща звезда“.
Завърших материала със заключението, че независимо от личните му несгоди и професионалните му провали през текущото десетилетие, Деп ще остане в световното публично полезрение, тъй като полага изключителни грижи кариерата му да не забоксува. Приемайки големи роли в касови поредици, той със сигурност е подсигурил приходите си поне за няколко години напред.
И ето, че се оказах прав – ноември 2018 година сме и поредният дългоочакван, високобюджетен филм с Джони Деп е на път да пристигне по кината в цял свят. Но той носи специален залог за актьора. От него зависи имиджа, аурата и репутацията на суперзвезда, която Деп си е изградил в продължение на години.
Чудите се какво имам предвид ли? Ами, на първо място, филмът е „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“. На второ място, лентата е част от филмова поредица, от която всяка от излезлите части дотук е регистрирала приходи над зашеметяващата сума от 800 милиона долара. На трето и най-важно място, според редица статистически базирани прогнози на експерти от индустрията, „Престъпленията на Гринделвалд“ е в опасност да не достигне тези финансови висоти. Причината за този вероятен исторически провал е само една – ужасната лична репутация на Джони Деп в световен мащаб.
Постъпващите вече критически отзиви за филма дотук са красноречиви – почти всяка статия за лентата откроява представянето на Деп като слабо звено от проекта. Но реалните аргументи за предполагаемата му незадоволителна игра са малко. Това закономерно повдига въпроса дали наистина актьорът се представя толкова зле в ролята на черния магьосник Гелърт Гринделвалд.
Самият аз гледах „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ вчера на предварителна прожекция за журналисти. И мога да ви споделя, че реални аргументи срещу играта на Деп няма, защото представянето му в ролята на злодея е на практика безпогрешно. Изтънчен, елегантен, манипулативен, стократно по-интелигентен от екранния си предшественик Лорд Волдемор и безспорно страховит колкото него, Деп изглежда и звучи съвършено в амплоато на Гринделвалд. Единият фактор за това, разбира се, е безупречният сценарий на Джоан Роулинг.
Но другият е рядката проява на професионалната самодисциплина от страна на Деп, който играе Гринделвалд точно така, както е описан на страницата пред него. Актьорът не превръща персонажа в свой, не инжектира в него от типичния си ексцентризъм, излишен чар, стойки и пози. Ала уж професионалните автори, които го критикуват, игнорират това – те не търсят аргументи срещу играта му на екрана, а не пропускат да споменат обвиненията срещу Деп в домашно насилие през последните няколко години. А това е по-красноречиво от всякакви критики – били те аргументирани, или не – срещу актьорската му игра. Неприязънта към него е основана не на друго, а на политическа коректност. И от една страна разбирам тази неприязън напълно.
Няма здравомислещ човек на планетата на този етап, който да не вярва на обвиненията на Амбър Хърд, вече бившата съпруга на Деп, в домашно насилие. Единствените хора, които още намират извинения за поведението му, са заслепени, напълно субективни негови фенове и най-вече глуповати фенки.
Не, няма нужда да вярвате на видеоклипа от GSM-а на Хърд, на който Деп троши вещи в дома им и я заплашва; няма нужда да вярвате и на посинените ѝ снимки в полицейски участък. Зарежете и свидетелските показания от съседите им. Има нужда само да осъзнаете, че източникът на обвиненията, за Бога, е Амбър Хърд.
Амбър Хърд не е руска златотърсачка като Аксана Григориева, която се опита да съди Мел Гибсън през 2009 година с подправени аудиозаписи, на които легендарният актьор и режисьор крещи. Амбър Хърд е суперзвезда, милионерка, рекламно лице на колкото си пожелае модни марки и изпълнителка на главната женска роля в предстощия супергеройски блокбъстър „Аквамен“. Не на последно място, Амбър Хърд е сред най-красивите жени на планетата.
Повярвайте, тя няма нужда да лъже и да фабрикува обвинения срещу Джони Деп – нито за да му вземе парите, нито за да прогресира с кариерата си. Повярвайте и на Болницата за деца на Лос Анджелис, която публично отличи актрисата през април за дарение в размер на 5 милиона долара, придобити от Хърд именно от развода ѝ. Да удариш жена е категорично непростимо. Крайно време е всички мъже на Земята да го осъзнаят – не вследствие на прокаран местен законопроект или международна конвенция, а вследствие на минимално, елементарно човешко възпитание.
В този смисъл и аз осъждам категорично действията на Джони Деп в конкретния случай. Освен това намирам за полусмешен и полутрагичен фактът, че в момента актьорът се съди със счетоводителите, финансовите си съветници и собствените си телохранители – той ги съди за злоупотреба със средствата му, докато те го съдят за клевети, морални щети и неизплатени заплати.
Смешното в ситуацията е, че според мениджърите на Деп, той е харчил по 30 000 долара на месец за вино, след което е обвинявал тях за финансовите си несгоди. Трагичното е, че в интервю с репортера на списание Rolling Stone Стивън Родрик, по време на което актьорът открито е пушил хашиш, Деп заявява, че твърденията са обидни – тъй като е харчил много повече от 30 000 долара на месец за вино. И именно заради този трагичен аспект на неговата история аз лично отказвам да приравня Джони Деп с Харви Уайнстийн или Кевин Спейси, отказвам да започна да критикувам професионалните му изяви – тоест, екранните му роли – на база на личните му гафове. Деп е човек, който има нужда от помощ, а не от отрицание.
От изявленията на предишната му партньорка и майка на децата му, Ванеса Паради, става ясно, че за него домашното насилие не е рутина, тъй като, по нейни собствени думи, за 14 години той никога не е посягал на нея, нито на децата им. Актьорът очевидно трябва да да приведе финансите си в ред и да прекара време – ако се налага, доста – в рехабилитационна клиника.
С други думи, Деп не е канил в хотелската си стая всяка втора актриса, с която е играл във филм, както е правил в напълно трезво състояние продуцентът Уайнстийн. Не е и отправял сексуални коментари, нито пък е пипал по погрешните места десетки свои колеги, както е правил Спейси – също в напълно трезво състояние. Затова и не заслужава да последва съдбата на Спейси, чийто последен филм, oзаглавен Billionaire Boys Club, регистрира приходи в размер на точно 618 долара при първия си уикенд по киносалоните в Съединените щати. Правилно прочетохте – не 618 милиона, а 618 долара.
Еднократни провинения и изолирани лоши периоди в живота на хората не бива и не могат да оставят неизтриваеми белези върху кариерите им. Без концепцията за повторни шансове, сега Робърт Дауни Джуниър щеше да лежи в някой калифорнийски затвор, а не да оглавява актьорския състав на четвъртия най-печеливш филм в историята на човечеството.
С извинение, но ще се повторя – Джони Деп има нужда от медицинска помощ, а не от отрицание. Актьорът със сигурност вече е платил финансовата и емоционалната цена за раздутата си и неконтролируема криза на средната възраст. Сега трябва да му се помогне да си стъпи на краката и най-малкото от всичко, да се оценяват трезво и професионално актьорските му представяния. В това число е и ролята му на едноименния злодей във „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“, който определено си струва гледането, не на последно място точно заради безупречната игра на Джони Деп.
За добродетелния екранен съперник на Джони Деп във „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“, Джуд Лоу, прочетете повече тук!
