Гледали сте поне един от забавните видеоклипове, в които американският телевизионен водещ Джими Кимъл кара знаменитости да четат обидни коментари по свой адрес от социалната мрежа Twitter, нали?
Е, дори и да не сте, не се сещам за по-добър начин да стартирам тази статия от участието на Джерард Бътлър в именно такъв клип.
В случай, че англоезичните ви познания имат нужда от освежаване, ще преведа какво точно гласи коментарът по адрес на чаровния шотландски актьор. Потребителка в Twitter пита „Да не би Джерард Бътлър да е взел огромен студентски заем или нещо такова? Затова ли прави всички тези лай**ни филми?“, на което самият Бътлър отговаря с усмивка на уста „Не, не съм теглил студентски заем, аз просто правя всички тези лай**ни филми“.
На мнозина това може да им прозвучи като здравословна доза самоирония, но не и на мен. На мен ми звучи като тъжното професионално самопризнание на актьор, който е достатъчно добър, за да го изрече с усмивка на уста, макар и отвътре да не му е никак смешно.
С последното изречение вероятно съм изгубил немалко читателки. Не мисля, че познавам жена, която да не харесва поне малко Джерард Бътлър, а повечето май-май го харесват МНОГО. Ако не ви се четат критики по негов адрес, сигурен съм, че прекрасната ми колежка Вяра е подбрала не по-малко прекрасни негови снимки, които да приложи към моя текст, тъй че не пропускайте да ги разгледате преди да натиснете копчето за затваряне на страницата.
Ако все още сте с мен, нека си поговорим малко за кариерата на Джерард Бътлър. Шотландецът прави екранния си дебют през 1997 година и в началото на хилядолетието получава първите си две главни роли – на малкия екран той изиграва легендарния вожд на хуните Атила, а на големия екран се превъплъщава в ролята на граф Дракула, интерпретиран от сценаристите на филма „Дракула 2000“ като Юда Искариот, осъден на вечно изгнание на Земята като вампир.
В следващите седем години Бътлър участва в екшъни като „Лара Крофт: Люлката на живота“ с Анджелина Джоли и убива дракони в „Царството на огъня“ рамо до рамо с Крисчън Бейл и Матю МакКонъхи; очарова дами като Хилари Суонк в романтични комедии като „Скъпи Франки“ и „P.S. Обичам те!“; изпълнява главната роля в пищния мюзикъл на Джоуел Шумахер и Андрю Лойд Уебър „Фантомът от операта“; и играе централните персонажи в независимата фентъзи продукция „Беоулф и Грендел“ и в „300“ на Зак Снайдър, който, честно казано, не подлежи на жанрова класификация.
А ето в какви игрални филми е играл Джерард Бътлър през последните седем години:
В списъка виждаме една биографична драма, един кошмарен митологичен филм, най-лошата комедия на това десетилетие и общо пет еднообразно експлозивни и безинтересни екшън трилъра. Е, при такава разлика в жанровото и художествено разнообразие между двата описани периода от актьорската кариера на Бътлър, наистина няма как да избегнем въпроса от началото на текста.
Какво, по дяволите, ако не огромен студентски заем, кара Джерард Бътлър да прави всички тези лай**ни филми?!
Някой наистина трябва да му зададе този въпрос и да изиска сериозен отговор от него. Не, не си мислете, че филмите му между 2001 и 2007 година включително, които съм изброил няколко параграфа по-нагоре, са приети с възторг от критиката. Не съм ги дал като пример за професионалните начинания на актьор, който се ползва с всемирна слава – статия за Даниел Дей-Луис ще напиша по-късно този месец.
Филмите на Бътлър от първата половина от кариерата му давам като пример за експериментите и художествените търсения на актьор, който няма проблеми с излизането от комфортната си зона. Те показват хъс, желание за работа и за развитие, безстрашие в лицето на потенциалния провал и неоспорим артистичен диапазон. Показват ни актьор, в чийто ум се въртят неща, различни от парични банкноти.
Бътлър е бил вдъхновен да стане актьор от книгата „Трейнспотинг“ и ролята на главния герой Рентън, изигран от Юън МакГрегър във филмовата адаптация на Дани Бойл, е сред първите му изяви на театралната сцена. По това време шотландският актьор играе и в постановката „Кориолан“ по едноименната трагедия на Уилям Шекспир.
Отново в „Кориолан“, но този път във филмовата версия на Ралф Файнс от 2011 година, е и последната екранна поява на Бътлър, в която актьорът впрегна по някакъв начин иначе забележителните си актьорски дарби.
Оттогава насам този Джерард Бътлър, който се е вдъхновявал от Шекспир и Ървин Уелш през 90-те и който играе главната роля в мюзикъл на живата легенда Андрю Лойд Уебър през 2004 година, сякаш го няма. Знаменитостта, секссимволът, рекламното лице Джерард Бътлър си е все така тук, актуален в онлайн пространството и усмихнат по редица постери и билбордове из града. Броят на фенките му изобщо не е намалял. Но актьорът е като потънал вдън земя.
Не мога да ви препоръчам или да ви посъветвам да не гледате „Бърлога на крадци“, най-новият трилър с участието на чаровния шотландец, който е по кината в момента – не съм го гледал, а нямам и намерение да го гледам, „Боговете на Египет“ преди две години ме отказа от това да гледам филми на Джерард Бътлър на кино.
Мога само да ви споделя надеждата си, че скоро Бътлър някак ще се превърне в новия Матю МакКонъхи – ще си вземе две години почивка от актьорската професия, след което ще се върне и ще направи десет последователни критически хита, които ще кулминират с „Оскар“ за главна мъжка роля. Шотландецът притежава не по-малко чар от тексасеца, но, ако питате мен, артистичният му и езиков диапазон са доста по-големи. Нека се надяваме, че в скоро време ще реши да ни ги покаже пак.
Прочетете още от Георги Петров:
- Историята на Дуейн Джонсън-Скалата - от шампион на ринга до шампион на Холивуд
- Хю Джакман – най-великият шоумен в света!
- Суперчовек или супер секси - Хенри Кавил е и двете!
