Дженифър Лоурънс – как златното момиче на Холивуд стана жена?

08.03.2018 15:00

В Холивуд всичко се мери в цифри, нали така? Ако си суперзвезда, филмите ти регистрират постъпления от порядъка на милиарди долари; ако пък си просто страхотен актьор с по-специфичен подбор на проектите си, за всяка своя роля получаваш десетки номинации от многото различни инстанции, които раздават позлатени статуетки.

В такъв случай нека предоставя на вашето внимание някои числа. 5,6 милиарда долара – толкова са спечелили дотук филмите на Дженифър Лоурънс по целия свят. Четири – толкова са номинациите ѝ за „Оскар“. Две – толкова са комерсиалните блокбъстър поредици, на които тя е била или все още е лице. 27 – на толкова години е Дженифър Лоурънс в момента.

Още от Авторите

На 14-годишна възраст Лоурънс е забелязана от скаут за таланти на улицата на Ню Йорк, докато е в големия град на почивка със семейството си. Той урежда младата Дженифър да прочете пред различни агенти части от филмови сценарии. Реакцията им е мигновена – всички те заявяват, че Лоурънс е най-впечатляващата актриса, която са виждали, за крехката ѝ възраст.

Майката на Дженифър не е във възторг от новооткрития талант на дъщеря си – тя настоява Лоурънс да стане модел и дори я убеждава, че агентите на въпросното четене са я излъгали. Въпреки това бъдещата носителка на „Оскар“ остава уверена в способностите си и категорично продължава да преследва актьорска кариера, вярвайки, че професията пасва на вродените ѝ способности.

Оттам насетне всичко, както казват, е история – но е една твърде впечатляваща история, за да не я разкажа поне накратко. Първите роли на Лоурънс датират от 2006 година, когато се появява в сериали като „Монк“ и „Медиум“. Представянията ѝ бързо правят добро впечатление на правилните хора и през 2010 година, на 20-годишна възраст, тя получава първата си номинация за „Оскар“ за главна женска роля за представянето си в драмата „Зимен дар“.

Носителят на „Пулицър“ Роджър Ибърт описва Лоурънс като непоклатим извор на надежда и кураж в иначе смазващо песимистичната атмосфера на сюжетното действие, което се гради около дъщеря в търсене на своя баща в малко градче в американския щат Мисури. Натали Портман печели „Оскар“ за главна женска роля въпросната година за представянето си в „Черен лебед“, но Лоурънс е тази, която излиза от сезона на кинонаградите тогава като истинска изгряваща звезда.

Поставям акцент върху представянето на актрисата в „Зимен дар“, тъй като то вероятно е най-впечатляващото в кариерата ѝ дотук, а е най-малко популярно, тъй като през 2010 година Лоурънс е далеч от нивото на известност, на което се радва сега. Награденото ѝ с „Оскар“ за главна женска роля представяне в „Наръчник на оптимиста“ и номинираните ѝ роли в „Джой“ и „Американска схема“ са също толкова заслужаващи похвала, но са далеч по-гледани.

Но Лоурънс не се ограничава с критически успехи – между 2012 и 2015 година тя поставя летвата, по която всички в експлодиращия ‘young adult’ жанр се равняват, с ролята си на Катнис Евърдийн в поредицата „Игрите на глада“. Майсторски написаната роля дава възможност на Лоурънс да изиграе противоречива героиня, която трябва да надмогне личните си колебания и скромния си произход, за да се превърне в символ на силата и свободата на своя народ.

Четирите филма успяват да поставят точната доза фокус върху личния живот на Катнис и върху нейната роля в политическия живот на света на действието, която постепенно нараства до смазващи пропорции. В амплоато Лоурънс умело навигира между екшъна, емоциите и различните ситуации, без да изпада в крайности и без да затъва до ниските нива на актьорските представяния в други попълнения в жанра като „Здрач“.

Поредиците „Дивергенти“ и „Лабиринтът“ се опитват да копират печелившата формула на „Игрите на глада“, комбинирайки антиутопични светове с политически диктатури и млади герои, но не успяват да се доближат и до половината от комерсиалния или критическия успех на оригинала. И в тях, също като в „Игрите на глада“ поддържащите изпълнители са от висока класа – сред тях личат имена като Патриша Кларксън, Ашли Джъд и дори Кейт Уинслет – но им липсва магическата съставка, а именно млада актриса от калибъра на Дженифър Лоурънс в главната роля.

Лоурънс е известна и с ролята си на видоизменящата се Мистик в критически акламираната, комерсиално успешна и продължаваща вече почти 20 години поредица „Х-Мен“, от която е участвала във вече три филма и през 2018 година ще се появи и в четвърти. За никого не е тайна, че важността на не дотам популярната героиня в действието на трите филма е увеличена от сценаристите именно защото се играе от носителка на „Оскар“ и суперзвезда от ранга на Лоурънс.

Говорим си за...

В момента по кината в цял свят е трилърът „Червената лястовица“, поредният съвместен проект на актрисата с режисьора Франсис Лоурънс, с когото нямат роднинска връзка въпреки еднаквите фамилии и с когото работиха заедно върху последните три филма от поредицата „Игрите на глада“. Ролята на Доминика Егорова представя различни предизвикателства пред носителката на „Оскар“, която взима уроци по балет и се научава да говори на английски с руски акцент.

Самата актриса обаче поставя акцента на друго предизвикателство – „Червената лястовица“ ще маркира първия път, в който Лоурънс е чисто гола на големия екран. Тя описва заснемането на сцените като изключително притеснително, изнервящо и, впоследствие, катартично преживяване, особено в светлината на киберпрестъплението срещу Лоурънс от 2014 година, когато голи снимки от личния ѝ телефон бяха публикувани в Интернет без нейното съгласие.

Встрани от екранните си появи, тя е известна феминистка и радателка за правата на жените в Холивуд. Лоурънс нееднократно се е изказвала в полза на равното заплащане за двата пола в актьорската професия и е подкрепяла различни благотворителни хуманитарни каузи.

С тези финални два параграфа мога спокойно да заявя, че по всичко – от филмовите ѝ роли до социалните ѝ извънекранни действия – личи, че любимото момиче на Холивуд вече е станало жена. Независимо дали ще предпочетете „Червената лястовица“ на кино или някои от многобройните ѝ хитове от предишни години в домашна обстановка, филм на Дженифър Лоурънс не е никак лоша идея за прекарване на 8 март или на уикенда след него.