Всяка Нова година започва с надежда. Надежда, че ще превъзмогнем стари терзания, че ще преживеем болките, че ще се завърнем към себе си след неизбежните раздели с места и хора. Винаги започваме начисто или поне така ни се иска да бъде.
Учим се от грешките, за да продължим към бъдещето с повече увереност.
Времето не спира да изненадва със своята непредсказуемост, затова не вярвам на никакви прогнози. Пролетта за малко просветва в непонятно синьо небе в края на декември, но сега навън все още е зима. Ще вали сняг, хората ще оставят следи в януарската киша, а смогът дълго ще скрива града в продължителната си задушаваща прегръдка.
Въпреки това знаем, че истинската пролет предстои да се случи.
Говорим си за...
Животът е дългосвиреща плоча. Върти се със своите четиридесет и пет оборота върху диска на вечен грамофон и ние трябва да намираме насладата в музиката, която понякога можем да избираме сами. За мен тя е джаз, споделен с чифт зелени очи, в които ще продължа да се взирам. Докато чакам същинската пролет, аз нямам нужда от нищо повече.
Самата мисъл, че има с кого да споделяш, топли като одеяло, подарено за рожден ден.
Нямаме нужда от повече доказателства, че любовта движи света напред. Ако осъзнаем, че е достатъчно да сме здрави, за да бъдем щастливи, радостта е следващата песен, която ще прозвучи от грамофона.
Джазът е обещание, изпълнено със смисъл. Знам това, защото с годините разбрах колко необятна е разликата между него и другите музикални жанрове.
Ах, този джаз! Наистина се чувствам като в едноименния филм на Боб Фос. Всички ние сме стари приятели със смъртта. Възторжено е да осъзнаваме, че любовта е прелюдия към последното действие с музика, която усещаме като част от себе си.
Хубаво е, че имаме илюзии. Прекрасно е, че понякога забравяме удобствата, които имаме, за да осъзнаем колко е важно да се чувстваме комфортно в навиците, които сме си изградили. Рутината е най-сигурният начин да разберем, че най-важните моменти в живота ни са онези, които споделяме с чифт очи, изпълнени с подкрепа и състрадание. Не че цветът им има значение. Важно е да ги има. Защото когато потъваме в тях, състоянието на блаженство може да се сравни единствено с онова преждевременно избухване на пролетта, което прави небето толкова дълбоко синьо.
Точно в тези моменти джазът е задължителен.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Жив съм, следователно всичко има смисъл
- Всичко се връща, назад не се обръщай
- Заедно като част от чудото на живота
- Ние сме това, което шепне сърцето
- Любовта и други метафори по време на есен
- Октомври: най-любовният месец от годината
- Да обичаш е началото на всичко
