Дрехите и обувките в Дания, както много други неща, са скъпи, даже доста. Нови дънки вървят в порядъка на 600-1000kr (най-лесното ориентиране с датската крона спрямо българския лев е като се дели на 4, тоест 40kr са приблизително 10лв), блузите са средно по 300kr, за обувките не искам и да споменавам. Положението с детските дрехи е същото, че и по-тежко, тъй като масово разпространените бебешки и детски брандове са скандинавски, което да се разбира като много качествени и също толкова скъпи.
Та, ако направите една обиколка по магазините, може да се почувствате бедни и завинаги да забравите за шопинг терапия като лечение на депресия и скука. Освен, разбира се, ако не гоните сезонните намаления, когато в моловете настава война.
Сигурно вече се чудите защо изобщо четете статията и какво е това подвеждащо заглавие. Казвам веднага – за да илюстрирам по-добре схемата с безплатните или изключително евтини дрехи и обувки, исках първо да обясня положението с цените в кралство Дания.
На датчаните тези главозамайващо звучащи трицифрени и четирицифрени суми за парцали и чепици също им се виждат прекалено високи, но наред с това те никак не си падат по консуматорската култура. Тук всички са луди на тема рециклиране и приемат много присърце проблемите с боклука.
Всичко се събира и изхвърля разделно, общините не жалят бюджети за поддръжка на локалните станции за рециклиране (всеки квартал има по няколко такива, представляващи обособени с ограда и заключваща се врата места, където са контейнерите за стъкло, пластмаса, хартия и т.н.), а хората са развили до невероятни нива културата на споделяне и препродаване.
Магазините на Червения кръст са сред най-популярните, тъй като в тях можеш да намериш всичко – от посуда, през мебели и картини, до дрехи и книги, на смешни цени. Каква е схемата – Червеният кръст ползват дарения от местните, които препродават, а със събраните средства подпомагат дейността си в различни бедстващи райони по света.
Датчаните, от своя страна, имат невероятен афинитет към дрехите втора ръка. Копенхаген особено в централните си квартали, е изпъстрен с малки, хипстърски магазинчета със статут на бутици, където се предлагат единствено дрехи, обувки и аксесоари second hand.
Интересното е, че колкото по-ретро са артикулите, толкова повече се харесват. В провинцията подобни магазини също изобилстват, като в тях цените са още по-ниски и изгодни.
Датската мода може да се определи като стара песен на нов глас и всяка датчанка би ви завидяла за полите и пеньоарите на баба ви, които най-вероятно вие възнамерявате да изхвърлите.
Ако пък пазите стари анцузи на Адидас, особено онези с тик-так копчета отстрани на крачолите и ги комбинирате с кожени обувки и вълнено палто до коляното, ще сте модна икона.
Къде обаче са безплатните дрехи, които съм обявила в заглавието? Казвам веднага – в локалните фейсбук групи!
Хората тук обичат да правят различни групи за по-лесна комуникация с останалите в квартала. Така например аз, като живуща в Слусехолмен, Копенхаген, съм член на едноименната група, където се обсъждат различни местни проблеми, търсят и се предлагат услуги и т.н., на друга група, която е само за продажби, на трета, която е пак квартална и пак покупко-продажбена, но за детски вещи и четвърта – на местната община Сюхаун, смело озаглавена “Добра карма”. Именно в тази последна общност съседите се надпреварват какво да подаряват.
Всеки, който разчиства гардероба и дома си, открива някакви вещи, които вече са му излишни и ги обявява в съответната група за продажба или безвъзмездно дарение.
Засега впечатленията ми са, че хората се делят на два типа – такива, които ще се занимават да продават бебешки чорапи по 2kr за чифт и такива, които ще подарят огромна торба с почти нови детски дрехи, само за да се освободят от тях.
Мога да споделя добри впечатления и от двата типа, тъй като до момента с пари или без съм се сдобивала с чудесни и най-вече полезни вещи, които ако трябваше да взимам от магазин, щях да се разоря.
*Малка част от дрехите, с които съм се сдобила. Съвсем обикновени, но пък функционални
За 200kr съм купувала торба с 30-40 разнообразни и перфектно запазени бебешки бодита, панталонки, блузи и т.н., а отделно съм получила безвъзмездно три чувала със супер детски и дамски дрехи, плюс два чифта сандали на висок ток от естествена кожа, няколко картини, книги и козметика.
Знам, че на мнозина това звучи леко плашещо, а може би и леко отвращаващо – да взимаш подаяния от чужди хора, пфу!
Работата обаче е в това, че на датчаните не им пука от такива неща и взимането на безплатни стоки или пазаруването втора ръка се практикува от всички – заможни и не толкова. Хората се радват, че могат едновременно да помогнат и да намалят трупането на боклук. Логиката в Дания е, че щом може да се ползва, не трябва да се изхвърля и аз мисля, че това е чудесно.
*Малка част от дрехите, с които съм се сдобила. Съвсем обикновени, но пък функционални
Както споменах, в последно време се сдобих с големи (безплатни) торби за мен и дъщеря ми, в които дори имаше няколко дрехи още с етикетите от магазина. Така се елиминира необходимостта да купувам дрехи за идните месеци (особено бебешките се амортизират и надрасват доста бързо), а ако нещо не ми харесва, просто го оставям в контейнерите на Червения кръст. Вече дори не следя групите за продаване на вещи, след като тази за подаряване е толкова изобилна.
На свой ред и аз дадох няколко чувалчета с разнообразни дрехи и различни бебешки вещи и трябва да ви кажа, че всеки, който ги е взел, беше доволен и благодарен за жеста.
Знам, че мнозина свиват отрицателно устни срещу цялата идея с взимане на безплатни неща от непознати, но пък това ни е хубавото на хората, че сме различни, иначе би било ужасно скучно, ако всички мислехме и действахме еднакво.
На мен подобен начин за набяване на вещи ми дава възможността да похарча повече за нещата, които искам. Мога да си купя скъпо зимно палто, защото не се е налагало да харча за блузи и дънки, както и да инвестираме в качествена пералня, понеже диванът сме си го взели от комшиите.
*Малка част от дрехите, с които съм се сдобила. Съвсем обикновени, но пък функционални
А за всички, които нямат интерес да дебнат безплатни оферти и предпочитат да купуват нови стоки, магазините предлагат страхотно разнообразие и така балансът е постигнат.
Лично аз ще се радвам, ако видя повече хора да се организират около принципа “по-малко боклук, повече взаимопомощ” и съответно се замислят дали всичко, събрано след разтребването у дома, е за изхвърляне или може да продължи да служи успешно на друг.
