През 2019 година Disney за пореден път ще опита и по всяка вероятност ще успее да регистрира рекордни финансови приходи. Основните движещи сили зад неспирната машина за пари на студиото, разбира се, са поредицата „Междузвездни войни“ и споделената филмова вселена на Marvel.
Но фактът, че Disney ще пуснат три игрални римейка на свои класически анимации в рамките на следващите четири месеца, говори красноречиво и за тяхната стратегическа важност. Направата им е истински танц около редица възможни капани и Disney резонно са поверили задачата на трима доказани режисьори.
Филмите трябва да запазят духа на своите анимационни оригинали, да зарадват порасналите им фенове, да привлекат нови почитатели сред малките деца и същевременно да представят на възрастните зрители достатъчно интрига и стойностни художествени мотиви. Сами виждате колко много може да се обърка в един такъв проект, нали?
Е, „Дъмбо“ е филм, който поставя отметки във всички тези въображаеми кутийки и съответно може да се използва като пример за добър игрален римейк на класическа анимация на Disney. Отговорен за това, разбира се, е човекът зад филма, култовият фаворит Тим Бъртън.
Всички главни герои на именития режисьор дотук са били социални аутсайдери, опитващи се да намерят и заемат своето уникално място в околната си среда. В този аспект слончето с големи клепнали уши, което може да лети, изглежда като специално създаден персонаж за детски филм на Бъртън.
Дъмбо е безупречно анимиран и очарова с експресивни мимики, големи сини очи и съвършено издържан език на тялото. Но ако достойнствата на лентата се свеждаха до изключително мило слонче, то направата ѝ просто нямаше да оправдае вложените пари и усилия. За щастие, проектът на Бъртън има достатъчно други козове и това са човешките персонажи.
Появата на Дъмбо в техния живот се превръща в катализатор на вътрешни промени във всеки един от тях – разбира се, доколкото може да се очакват душевни метаморфози във филм на Disney за летящо малко слонче. Нито един от героите не се преобразява коренно и все пак всеки от тях преминава през достатъчно удовлетворяваща промяна, за да се свърже емоционално със зрителя.
Режисьорът Бъртън неминуемо превръща и тях в социални аутсайдери, наред с анимирания главен герой. Хората около Дъмбо са част от бедна пътуваща циркова трупа, докато подвизите на летящото слонче не ги превръщат в известни личности. Ексцентричният им външен вид и сценичните им номера са идеален повод за Бъртън, пословично известен със специфичния си визуален стил, да демонстрира въображението си.
Ала сред човешките персонажи най-много изпъкват не цирковите изпълнители около Дъмбо, а героят на Майкъл Кийтън, карикатура на богат развлекателен магнат, който решава да наеме цялата трупа, за да се докопа до слончето и – по-важното – е забавен във всяка своя минута на екрана.
Независимо дали изрича очевидни, смехотворни лъжи, накривява перуката си, гневи се или пък ласкае прекомерно хората около себе си, от които може да извлече полза, Кийтън винаги намира с какво да прикове вниманието на зрителя. Едновременно с това персонажът му е отражение на достатъчно много безскрупулни магнати от реалната история на развлекателния бизнес, за да накара човек да се замисли и върху това, след като е престанал да се смее.
Но макар Кийтън да блести най-много от актьорския състав, останалите изпълнители също намират начини да създадат паметни персонажи, улеснени, разбира се, и от сценария, който не се отличава с оригиналност, но е ефикасен в типичния за Disney стил. Главните човешки герои около Дъмбо са семейство Фериър, водени от бащата Холт, изигран от Колин Фарел.
Южняшкият каубойски акцент на ирландския актьор е твърде непостоянен, променлив и несигурен, но сценарият дава на осакатения ветеран от Първата световна война достатъчно други очарователни качества, за да го направи симпатичен. Не вреди, разбира се, и фактът, че Фарел е достатъчно способен драматичен актьор, за да изиграе подобен архетипен образ и в съня си.
Тъй като през 2019 година явно трябва да има феминстки нотки дори във филм за Дъмбо, мечтата на дъщерята на героя на Фарел, Мили, е да се превърне в следващата Мария Кюри.
Колкото и абсурдно да звучи това в контекста на сюжетното действие, което се развива през 1919 година, поне се надявам, че доста деца са потърсили името на Кюри в Google след филма...
На последно място, но не и по важност, Ева Грийн сияе в амплоато на френската гимнастичка Колет Маршан и демонстрира всички типични свои качества, които изброих в статията ми за нейната кариера и личност преди две седмици. Грийн е способна да изглежда високомерно в един момент, а в следващия да си придаде топъл, майчински, печелещ доверие и симатия вид.
Ева Грийн – френското изкушение, на което Холивуд не можа да устои
Надали някой ще бъде изненадан от фактът, че именно недостижимо красивата ѝ героиня е първата, която печели доверието на Дъмбо достатъчно, за да я пренесе слончето на гърба си, когато полита във въздуха. Загадъчният ѝ характер също е отражение на мистериозната персона на актрисата.
В заключение бих се върнал на оценката ми за сценария на лентата, тъй като тя до голяма степен е обобщение и на генералното ми мнение за филма.
Лентата очаквано не блести с оригиналност – все пак е римейк – но ефикасно провокира всички очаквани емоции у зрителя, за да е типично добър филм на Disney.
Като прибавим към това и типичния почерк на Тим Бъртън, филмът се издига откъм художествени качества на достатъчно високо равнище, за да се сравни положително със своя предшественик „Красавицата и Звярът“ и за да се препоръча с чиста съвест за гледане от малки и големи.
