Всеки момент е изпълнен с възможности. Очакването е нещо, без което не можем, защото придава смисъл на усилията, които полагаме в името на живота. Стремим се към постигане на цели, важни за нас, но и за хората около нас. Свързани сме като отделни елементи на пъзел, който се опитваме да завършим заедно.
Любовта е мистериозна сила. Уповаваме се на нея. Разпалва огъня в сърцата ни, държи ума ни в кондиция, макар понякога в нейна чест да допускаме грешки. От грешките се учим, растем като личности, проумявайки колко важна е обичта в свят, изпълнен с тревоги и съмнения.
Любовта е чудото, чрез което осъзнаваме, че времето не съществува. С нея животът е истинско приключение, а с всеки нов ден добавяме по нещо в книгата на съдбата. Разкривайки чувствата си, опознаваме самите себе си. Чертаем хоризонти, които не спират да будят любопитството в нас.
Да си влюбен в живота е сила. Конкретният обект на желание е директно проявление на любовта, макар тя да не е задължителна, за да бъдеш с някого. Често, водени от инстинктите си, ние можем да задоволяваме физическите си потребности и за момента да получим исканото удовлетворение. Само любовта, обаче, държи сетивата ни будни и ни буден и ни кара да възприемаме себе си като полезни и значими.
Няма да е преувеличено, ако кажем, че любовта предпазва от болести и прави неволите поносими. Любовта лекува вече получени рани. Любовта е най-надеждното средство, чрез което се чувстваме в добра кондиция. Позитивната нагласа към света винаги е печеливша стратегия, а най-човешкото чувство е сигурният съюзник по пътя, изпълнен с предизвикателства.
Думата „love“ („любов“) произлиза от английската дума lufu, която е от семейството на германските езици. Върнем ли се назад във времето, тя дели един корен със санскритската дума lubhyati („желание“, „копнеж“). Желанието и копнежът не са просто думи, а състояние на духа и тялото, които искаме да намерят отклик. Защото любовта, колкото и проявления да има, е най-ценна когато е споделена.
ЛЮ-БОВ.
Две срички, изпълнени със смисъла на това да даваме обич, да възприемаме света чрез обичта, да сме готови да получаваме обичта на другите. Превенция срещу тъгата и унинието, аргументът да живеем живота си като добри хора.
Мантра, от която до един оставаме зависими.
