Каквото и да си говорим, времето лети и отлита. В клишета като това се крият най-дълбоките истини за живота. Откриваме го с годините, след като осъзнаем, че не са важни отговорите, а въпросите които задаваме.
Препъваме се в минали дати и събития и докато разглеждаме старите снимки в забутани албуми, осъзнаваме, че не сме се променили особено. Хората не се променят, те могат да надграждат, трупайки опит и впечатления, но по своята същност си остават същите.
Сега, когато сме отново край морето, с още по-голяма сигурност установявам, че всичко е такова, каквото е било и преди.
Пием вино, похапваме от любимия ти шоколад с бадеми, рисуваме сърца върху мокрия пясък, защото все така обичаме да наблюдаваме как вълните заличават наивните ни рисунки. Две пораснали деца с побелели коси, които не престават да се обичат.
Толкова добре сме опознали телата си, че всяко наше докосване е завръщане към началото на всичко – първата целувка никога не се забравя, а следващите с времето се услаждат повече.
Толкова други, но толкова същите продължаваме да живеем живота с непрестанната необходимост да опознаваме света чрез прелестите на природата, защото в определен момент случайните познанства с хора не се оказват толкова приятно преживяване. Хората намират начин да бъдат лоши, защото забравят, че могат да останат добри.
Винаги намираме начин да се смеем за нещо. Твоите шеги са плод на въображение, каквото интелектът ти притежава в изобилие. Ти все така обожаваш нелепите физиономии, които правя като на представление за малки деца. Малките деца все още не знаят, че някога ще зависи от тях самите да бъдат щастливи.
Говорим си за...
Толкова сме се променили от снимките, че понякога изпитвам неизбежната носталгия по младостта, която никога няма да се върне. Същевременно разбирам, че за да се обичаме по този начин, и двамата е трябвало да преживеем хилядите часове заедно, споделяйки радостта, но и тъгата, възторгът и умората от него.
Толкова сме същите, че точно когато следващата вълна се засилва към нас, ние разменяме погледи, знаейки какво ще се случи, след като нарисуваното от мен сърце изчезне завинаги. Ще си налеем още вино, ще чукнем чаши за поредното „наздраве“ и ще се усмихваме в безвремие, каквото и вечността не познава.
Защото, макар и толкова други, ние се обичаме. По същия начин.
Още от автора:
- „F 63.9“ или любовта като диагноза
- Далеч от уморените думи
- Любовта като стратегия
- Който обича, винаги намира начин
- Радвай се на чуждото щастие, за да расте твоето
- Любовта никога не звъни два пъти
- Там, където винаги ще ни има
- Нищо не е идеално, но във всичко има смисъл
