Такава има и такъв има.
Да си представим една скала, в която всяко качество и всеки недостатък са от плюс безкрайност до минус безкрайност. Разбира се, препоръчително е да избереш и да се стремиш към нещо по средата, защото крайностите не са за предпочитане. Е, перфектният мъж е този, който стои в положителната крайност до плюс безкрайност. В другата страна е супер посредственият скапаняк.
И основната драма е в това, че както не би искала да бъдеш с този, който е крайно зле, се притесняваш и от този, който е в другата крайност – перфектен до съвършенство. От където идва и лафът – прекалено е добър, което се комбинира със:
Говорим си за...
- за мен
- за да е истина
- сигурно има нещо извратено в него
- сигурно има някакъв ситен текст... и всякакви подобни.
Какво прави перфектният мъж перфектен? Не е нито това, че е внимателен, че те поставя на първо място, че се грижи за теб, че те изслушва, че е силен, че е чувствителен и, оф, а,бе измисли си качествата, които ти импонират най-много и продължи броенето. Но не е това. Ще ти кажа, кое е.
Неговият потенциал и капацитет да е всичко, което изброяваш, но не за теб, а по принцип. Перфектният мъж прави много неща. Неговата енергия понякога плаши и поставя другия или другата в положението на „нищо не правя като него“, „нищо не правя по принцип“, „нищо не правя за него“, защото перфектният мъж просто има капацитет за много.
И най-истеричното е, че въпреки усилията които полага на всички фронтове, ти винаги си Слънцето в неговата слънчева система. Перфектният мъж не пита кое е мъжка и кое - женска работа, а прави каквото трябва и когато трябва. И малко повече, от каквото трябва и когато трябва. За да можеш Ти да правиш малко по-малко. Не, защото не можеш или защото те подценява, а защото перфектният мъж знае, че истински ценно нещо, което може да ти подари е не смартфон, а време. Интелигентната жена знае, как да използва времето, което някой е спестил или спечелил за нея.
Но драмата на перфектния мъж е, че често поставя жените, които не са уверени в себе си в странно положение. Да се чувстват безсмислени.
Перфектният мъж понякога потиска с размаха, с действията си, с капацитета си. Той не спира. Когато човек има капацитет, трудно можеш да го овладееш, канализираш, озаптиш или ограничиш. Той прави всичко. Силно, качествено, всеотдайно и запомнящо се. Понякога демонстративно, но това е част от рицарското начало на перфектния мъж. Той се кефи да демонстрира това, което е. Ако теб това те уморява, питай какво му е на него.
Когато си в близост до такъв мъж е трудно, защото понякога трудно се диша с някой, който ди взима дъха и акъла. И сърцето. Перфектният мъж хвърля сянка. И понякога, без да иска, тази сянка пада върху теб. И оставаш в сянка.
И се достига до момента, в който ти спираш да искаш, да приемаш и да оценяваш. Уморяваш се. Уморяваш се за него. Започваш да искаш по-малко, да търсиш по-малко. Оправдаваш се, че искаш нещо различно. Спираш да го разбираш. И перфектното втръсва.
И ето ти. Той дава от всичко и по много, а ти искаш от нещо и по малко.
Нали ти казах. Капацитет. Единият има капацитет да дава, а другият спира да има капацитет да приема.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
