Темите в любимата ми Edna.bg, са темите от самия живот. Обсъждаме си с Боги в „Стартер“ някакъв пич, дето една година ходи като платно, кахърен, едвам се носи, защото преживял трудна раздяла, били намесени и децата, животът му се преобърнал и въобще, драма, както си трябва. Боги е емпатична. Държи му ръката, говори тихо и топло, изслушва го. Кани го да сподели и да поговорят. Аз му казвам – "Айде, стегни се!" и си мисля, че е добре и да му плесна един отрезвяващ шамар, ама тоя е едър рогат добитък, нищо че е кахърен лигльо и ще ми набие по-силен шамар. Отказвам се. Но казусът си съществува. Направихме дебат и огромна част от слушателите ни казаха, че е добре да му държим ръката, и да си споделяме, и да си плачем заедно и т.н. Малко хиперболизирам, ама малко.
Тоест, една година по-късно, нашият още си цикли и около него трябва да цари емпатия и разбиране, защото нашият страда. Една. Година. По-късно. Айде стига. Не ме възприемай като някакъв безчовечен и лишен от емоция тип, защото аз също съм бил там. И няма да ти кажа, че не е нищо особено, защото е.
Това е да живееш с една и съща, дълбока и всепоглъщаша мисъл, която е първата, с която ставаш сутрин и не те оставя в нито една секунда. Болезнено е. Непоносимо е. Вероятно съм се задържал дълго време там, но идва момент, в който тази мисъл става втората, с която ставаш сутрин, после третата....
Драмите са част от нашия живот. Понякога са големи. Понякога ни взимат всичко – живота, децата, вярата в любовта. Понякога ни взимат по-малко, понякога повече. Но и ни дават нещо. Най-често много. И всяка драма, колкото и голяма да е тя, има срок на годност, разбираш ли ? Колкото и да си наранена, колкото и да си разбита и счупена, единственият дълг, който имаш, е към себе си и живота си, а той продължава с теб или без теб. Май по-добре с теб, нали ?
Да се върнем към оня пич от началото, дето една година ходи кахърен и насълзен. Една година?
Липсата на съпротивителни сили и характер да преодолееш една раздяла за една година говори за липсата на характер и съпротивителни сили по принцип.
Това означава, че този тип е недостатъчно устойчив и емоционално неуравновесен. Тоест, неговата прекалена чувствителност все ще търси повод да напомни за себе си. Все ще си потърси драма. Или няма да е оценен, или няма да е достатъчно утвърден, или все ще му липсва чувството, че е разбран. Това ще се мултиплицира. Ако няма проблем с теб, ще започне да ти хленчи на теб за работата и за нещата от живота. Абе драмата ще си търси сцена, а раздялата е голяма сцена. Драмата ще се чувства точно на място. И една година по-късно билетите за тази драма още ще се продават.
Една година е много време, а да страдаш до себеотричане или по навик е тъпо. И един мъж, който може да се стегне, мобилизира, изтупа и продължи, винаги ще си е е*аси пича, а един мъж, който не може, винаги ще си е е*аси лигльото.
Не се залъгвай. Има хора, които имат нужда от драма, а тяхната драма има нужда от сцена, за да живее и да оправдава съществуването си. За това, наред с всички условности, емпатия и разбиране, че раздялата и болката отляво нямат работно време и никога не отшумяват напълно, нека не караме страдащия мъж да се чувства комфортно в мъката си една година по-късно, а да го сритаме в задника и да му кажем – "Айде, стегни се, защото единственият дълг, който имаш, е към себе си и живота си, а той продължава с теб или без теб. Но май по-добре с теб, нали?"
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
