“Аз съм си вкъщи” - думи, които могат да осмислят всеки наш ден не само в края му. Думи, които могат да бъдат по-сладки от любимото ни ястие. Думи, които ни лекуват от душа, когато обичаме дома си - знак, че всъщност обичаме живота си.

Домът ни е незаменима част от сърцевината на съществуването ни. Той е като живо същество, което усеща чувствата и емоциите ни, чува мислите ни, разпознава знаците на душата и на тялото ни.

Знаем отдавна, че у дома и стените помагат. Когато сме извън равновесие, когато сме претоварени, уморени, болни, гневни или тъжни - едно от първите неща, които ни хрумват, е да се приберем у дома и там да се уединим, да си починем, да се възстановим, да си помогнем. Затова и отношението към дома ни е жизнено важно, подобно на отношение към близък човек, към приятел, на когото можем да разчитаме и който от своя страна също може да разчита на нас.

Снимка: iStock

Състоянието на дома ни отглежда нашето състояние - на баланса в живота ни, на здравето ни, на енергията ни, на красотата в дните и нощите ни, на уюта, реда и чистотата - на видимо и невидимо ниво.

Ако искаме да разберем дали се чувстваме сега “ в кожата си”, какъв е балансът ни на този етап от живота ни, хармонично ли живеем, няма по-добро огледало за това от пространството, което сме избрали да обитаваме.

Една бавна, внимателна и спокойна обиколка из него ще ни покаже искрено и честно, без преструвки и недомлъвки как започват и как завършват работните ни дни (антрето), има ли уют във времето и пространството ни (всички помещения), добре сготвен и вкусен ли е животът ни (кухнята ни), изтича ли отнякъде енергията ни (различни течове в банята и не само), задръстени ли сме с ненужни дела, вещи и отношения (гардеробите, килерите, шкафовете), хаотично и стресово, по спартански, или спокойно и удобно живеем и се наслаждаваме (дневната ни), почиваме ли си достатъчно и пълноценно (спалнята ни), разполагаме ли с достатъчно тишина, в която да се свързваме с душата си. Неслучайно древното изкуство на фъншуй ни учи как да променяме, да балансираме и да лекуваме дома си, като така хармонизираме и себе си, и живота си.

Домът ни е и пазител на спомени - той помни смеха и сълзите ни, смелостта и страха ни, любовта и сенките ѝ, много от нашите възходи и падения. Той е като близък наш роднина, с когото споделяме живота си. Затова раздялата с един дом е като раздяла с жив човек. Когато се сбогуваме с дома, в който сме израсли или който дълго сме обитавали, е важно и целебно да отделим време, за да се простим с него: да му говорим, да го докосваме, да си спомняме заедно с него, да му разказваме и да чуваме разказите му. И да му благодарим за всичко - а заедно с него и на себе си, за доверието и за споделянето.

Всъщност любим дом никога не се напуска - той живее в сърцето ни и понякога изплува в сънищата ни, за да ни припомни това.

Още от автора:

• Ако останем в плен на себелюбието си, ще се разминем с любовта
• Перфектният родител - мисия невъзможна
• 2024 - година на укротяване и женска сила 
• Как да опазим вярата в тъмни житейски моменти 
• Богат - беден или как да отворим вратите на изобилието от блага в живота ни 
• За крайностите и златната среда Непосилната лекота на отпуската