Да имаш дом, да се чувстваш „у дома си“ – и като притежание, и като усещане, това е едно от най-ценните неща към които се стремим и които преживяваме като човешки същества. Никого не отминава това желание. Но не са малко и онези, които не се чувстват „у дома си“ там, където живеят. И не са спокойни, нито уверени в себе си, докато не намерят място или среда, която да почувстват като дом.
Домът е съвкупност от образи, които дават на човек основания или илюзии за стабилност. Домът е жилище, където човек се чувства уютно, сигурно и спокойно. Домът е там, където те обичат. Това са определения от Уикипедия. Впечатлих се, че дори и там са синтезирани три нива на понятието „дом“. Това е точно така.
Замислих се за всичко това покрай скорошно търсене на жилище под наем за мои приятелки. По една или друга причина, те не се чувстват „у дома“ там, където живеят в момента – в единия случай става дума за напускане на интимна връзка, в другия – за отделяне от родители. Колебанията в решенията, опасенията, притесненията продължават с месеци.
Преживявала съм го и знам, че е трудно да си тръгнеш от „зоната на комфорт“ или от отношения, които си градил с години. Но в същото време, трета наша приятелка, взе това решение с удивителна лекота по единствената причина, че имаше собствен апартамент, в който да се изнесе. Преди да вземе решението си, го даваше под наем. Взе решението, пусна месечно предизвестие на наемателите си и си стегна багажа от мястото, където я стягаше шапката.
„Лесно е, когато имаш къде да отидеш без да имаш разход за това. Трудно е, когато трябва да вземеш решение да плащаш всичко сам“ – коментираха приятелките, които още не могат да направят истинска крачка към самостоятелния си дом. Няма какво да се лъжем, в този наш свят, някои от трудните решения се взимат не от емоционална нерешителност, страх или каквото и да било друго, а от съвсем реалистична преценка на платежоспособността да остоиш решението си. И това го познавам от личен опит.
И ако някоя млада жена би се възползвала от съвета, който ще дам, той е от първия миг, в който има някакъв доход, да се постарае да инвестира в свой дом. Дори нещо малко, едностайно, няма значение. То може да й носи приход от наем, да покрива разноските си по кредит, но да имаш свое място в най-материалния аспект на това понятие, носи усещане за стабилност. Нека е илюзия. Нямам проблем с убеждението, че стабилността на материалните неща е илюзорна. Дори в редките случаи, в които семейните взаимоотношения са хармонични и у нея няма и помен от идеята да ги изостави, наличието на нейно място, дава друго самочувствие. Идеята, че има опция за независимост, я прави много по-уверена да бъде искрена във взаимоотношенията си.
А ако дойдат моменти на несигурност в отношенията, ще знае, че винаги има къде да отиде, за да остане за малко насаме със себе си. За месец, два или година, за колкото – толкова. Не съм имала този шанс, макар в трудни моменти винаги да се е намирало къде да отида. Например, в апартамент на приятелка, която е в чужбина за няколко месеца. В къща на приятели, които не искат да остава празна през лятото. Много е добре да имаш опцията да смениш мястото, на което живееш, дори и за малко. Променя се гледната ти точка. И въпреки това, не е същото, когато домът не е твой.
Знам обаче и друго от първа ръка – че можеш да си създадеш алтернативни домове. Единият начин е чрез средата и приятелствата, които създаваш. Това ниво на понятието дом покрива описанието „домът е там, където те обичат“. Може дори да не те обичат чак толкова, но това са хората и средата, в които си приет. Където се отпускаш, усмихваш се спонтанно и се чувстваш добре. Много такива домове изградих през годините. И всеки от тях отиваше на възрастта и интересите ми в определен момент. Тези домове, на „племето“ ти, са безценни. Те също дават усещане за стабилност, за идентификация, за „камъкът си тежи на мястото“. Понякога могат да бъдат свързани дори с професията. Живяла съм и в такъв дом.
Това бяха три години в любима и несъществуваща вече редакция. Каквото и да се случва в живота ти, през каквото и да преминаваш, отиваш там и изведнъж се чувстваш добре, в силата си и на мястото си. С хора, с които се разбирате без думи, много се смеете, много се карате, но конструктивно, така че раждате идеи. Много се обичате и отвреме на време се получават онези магични моменти, в които се чувствате „едно цяло“. Актьорите, например, имат това усещане в театъра. Това също е усещане за дом. И блажени са онези, които са го имали и го преживяват. Дори от време на време.
Третото ниво на усещането за дом е най-специално. То е вътре в теб. Макар че влизах в този дом още като малко момиченце, а през годините успявах да влизам в това пространство предимно когато не се чувствах „у дома си“ или „на мястото си“, едва наскоро осъзнах колко мното съм развила способността си да имам „дом“ у себе си. Разбрах го, когато окончателно напуснах домът, с който бях свикнала, макар отдавна да ми беше „тесен в раменете“. Живях на пет различни места в период от две години и тогава ясно го усетих – нося в себе си „дом“, който внасям където и да съм. Усещане за сигурност и спокойствие, за стабилност.
Усещането за този дом може да се развие и без фундаментът на първите два, но докато живеем в 3-то измерение, всяко ниво от този градеж е важен. В този ред на мисли, най-добре е да имаме дом на три ката – единият етаж нека си е материален, вторият да бъде на средата, в която се чувстваме приети и обичани и третият – нека да го наречем за удобство „връзката с душата“. Това е най-ценното партньорство – винаги си обичан, обгрижен, приет, опростен и никога не се чувстваш сам.
Още от Михаела Петрова:
-
Парчета глупости, парчета любов
-
Аве, публико! Обречените на линч, те поздравяват
-
Грипна емпатия с практически наръчник
-
Супер момиче или жена с интуиция
-
Пролуките на честността
-
Времето за себе си – най-ценният подарък