„Жената е като музикален инструмент – как ще звучи зависи от този, който я докосва.“
Тази красива мисъл на писателя Оноре дьо Балзак ми попадна днес и моментално се замислих колко е вярна. Всяка жена е различен инструмент – някои са цигулки, други – виоли, трети – пиана и така нататък. Изброяването би могло да продължи до безкрайност. Всички те имат различен звук и именно това ги отличава. Звукът е прекрасна метафора за същността на жената. Един звук може да те накара да изпиташ върховна наслада, от друг може да оглушееш. Всичко зависи от амплитудата на звука.
Ще кажете – какво се опитва да ни каже пак Карамфилов с тия сложни терминологии? Не си ли е пил кафето тая сутрин? Бедата е там, че не пия кафе. Уверявам ви обаче, че в написаното от мен дотук няма нищо сложно. Обратно – всичко е съвсем просто. Твърдението на Балзак, която цитирах в началото – също. И затова е гениално самото му прозрение: жената е музикален инструмент, но той не е задължен да звучи добре, ако не умееш да свириш на него.
Виждам все повече момичета за чудо и приказ по улиците, хванали за ръце някакви момчета, които буквално не знаят на кой свят са. И даже нарочно се държат кофти с половинките си, за да ги слушат. Хаха! По-смехотворно нещо няма. Жената е свобода. Винаги ще бъде. Грозно е душата ѝ да бъде докосвана с мръсни ръце, срамно е да не уважаваш нейната ранимост. Никакъв партньор не си, ако не си слънцето в очите ѝ. Чуваш ли?
Поради сходна причина съществуват разделите. Чисти души биват пипани с мръсни ръце. Чисти намерения биват омърсявани с мръсни действия. И хората се разделят. Уморени са да ги нараняват. Били са наранявани в повече. Писнало им е. Изтощили са се. И тогава разпадът идва като награда. Като дълго чакано признание за проявеното търпение.
Всъщност нищо не трябва да търпите, мили мои. Нито пък да се променяте заради някого другиго. Освен ако вие самите не чувствате, че посоката на конкретната промяна е правилната със собственото си сърце. То никога не лъже. И никога не изкривява истината. Във връзка с изначалната ми идея – животът трябва да е музика. Хубава музика. Не чалга. Отношенията трябва да бъдат хармония, не фарс.
Такива неща. Не казвам, че само мъжете са виновни. В никакъв случай. Но с жените трябва да се внимава. Колкото повече ги обичате, толкова повече обич ще получите. Удвоена и утроена. Преминала през тях като вода през процеп. Отдайте им се без остатък и едва ли някога ще останете жадни.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Нека всеки ден да бъде 8-ми март
- Димо, Люба и истинската любов
- Свобода = Независимост
- Стрес? Секс!
- За връзките между парите и щастието
- Отворено писмо до Димо от P.I.F.
- “Queen’s Gambit” – култов сериал за шахмата като опиянение
