Александър Петров
Да обвиня нежния пол в неумение да шофира и то в сайт, който се чете предимно от дами, ще e все едно да вляза в клетката на лъва, яхнал антилопа. Затова няма да го направя, напротив, ще ви докажа колко добри шофьори всъщност са жените.
Ще започна с едно поредно развенчаване на популярния в българския фолклор банален мит, който, политически коректно перифразиран, звучи така:
Жена шофьор и тъмнокож скиор няма!
„Ха-ха!“, би казал ето този човек:
Запознайте се с Ламин Гей. Той е първият африкански скиор, който взима участие в зимна олимпиада – през 1984. Нещо повече, Гей е президент на сенегалската ски федерация, която сам основава в родината си през 1979 г. Какъв гъзар!
Да се върнем обаче на жените шофьори. Всички статистики в мрежата сочат, че момичетата не само в България, но и по света, са по-добрите, по-разумните и изобщо по-по-най водачи на превозни средства в сравнение с рисковите и разсеяни мъже.
А сега се запознайте с бронята ми. Нея обаче не мога да ви покажа на снимка, защото вече я няма. Като броня на мъжка кола, тя също беше преднамерена и дори се изказа против, когато разбра, че смятам да дам колата си на своята приятелка, за да се учи да излиза от гаража на блока ни. След като обаче се убеди, че е живяла в заблуда, бронята ми сама се откачи, каза „Не мога да живея в свят, в който жените са по-добри шофьори от мъжете!“ и си тръгна.
Поне това ми разказа Вероника, за да ми обясни защо бронята ми липсва…
И всичко това щеше да ми прозвучи доста правдоподобно, ако не бях видял с очите си какво всъщност се случи. Представете си следната картинка…
Нощ. Единствената работеща лампа на улицата романтично огрява пожълтелите листа на огромния ясен пред входа, както и тавана на буса, спрял под красивото дърво. Чува се само лекият вятър, нежно обдухващ листата, които падат и покривайки влажните от току-що спрелия ситен дъжд павета, образуват жълт килим на есенно нощно спокойствие.
Аз стоя на терасата и се наслаждавам на мига. В миг от подземната вътрешност на блока долетява чудовищно ръмжене. Сякаш Адът се надига, за да развали приказката. Ято птици изсвистява и се издига от дървото. Чува се прилеп да изпсува, разбирайки откъде идва звукът адов, но не и кой е източникyт му. Изпод блока, там, където е гаражът на колата ми, нещо се случва. В следващата секунда заблестяват фарове и изпарения бензинови се разнасят из спокойния квартал.
Звукът се засилва, сякаш огнен змей опитва да изкачи Еверест и заплашително приближава. Провесвам се изплашен над парапета. За части от секундата от гаража, като зло куче, гонещо натрапник, виждам колата си да изскача със завидно самочувствие и гордо да се забива в нищо неподозиращия бус под ясена.
И отново тишина.
Усетих нещо да се къса в мен, но не реагирах. Просто влязох да си сипя вода и да си догледам „Игри на волята“, мислейки си:
Жените наистина са по-добрите шофьори. Първия път, когато ми се наложи да вадя колата от гаража, можех само да си мечтая да го направя без да я изгася поне веднъж.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
