Наскоро отмина празникът на влюбените. Този така чакан от мнозина ден! Отдавна знаете какво мисля за него, излишно е да се повтарям. Както и да е, фокусът ми е другаде – именно на този ден бе излъчено гостуването на Любомира Пиперова – жената на Димо от P.I.F. – при Мон Дьо. Това интервю не би могло да бъде преразказано, то трябва да се изгледа внимателно и всеки да го преживее по своему.

Аз искам да направя друго. Искам да напиша едно отворено писмо до Люба, както го направих за Димо, когато той полетя нагоре. Ето го и писмото:

Скъпа Люба,

Животът още не ме е срещнал с теб, но искам да ти кажа, че ти се възхищавам. Ти си толкова силно момиче, колкото вероятно в момента не можеш да си представиш. Напълно те разбирам. Присъствието на Димо бе толкова силно, че няма как отсъствието му да не бъде забелязано. Празнината е страшна, зная. И нищо не е в състояние да я запълни. Каквото и да прави човек – тя си е там. На моменти се разширява, на моменти се стеснява, на моменти за малко успяваш да си поемеш въздух и сетне пак се сгъстява. Такава е тя – празнотата. Говоря от опит, понеже неведнъж съм я вдишвал. Тя е пропаст и бездна, тя е ад и катарзис.

Навярно звуча твърде черногледо и безнадежно, но нека побързам да те успокоя и всъщност да напиша най-важното от текста си. Съществува само едно нещо, което е в състояние да запълни всички празнини и да помогне раната да заздравее, макар и бавно. Ти носиш това нещо в сърцето сил.

Сети се вече, нали? Точно така, Люба. Обичта. Същинската. Голямата. Безсмъртната. Нищо не стои над нея. Тя обезсмисля края. Прави го несъществен. Тя обезсилява дори всесилната самота, от която всички ние се боим. Когато имаш такава обич, ти можеш да се справиш със всичко.

Рядка е тая обич, вече почти не се среща. Вече почти я няма. Вие двамата с Димо заслужавате точно такова чувство – безкрайно и нестихващо. То е отвъд разстоянието между небето и земята. Отвъд представата за пространство и време. Отвъд границите, в които ни вкарват действията и думите ни.

Това между вас с Димо не е човешко. То е парченце космос. Звезда, неспособна да бъде прибрана от ничия ръка. Вечерница, която ще грее вечно. Това е тази любов. И фактът, че си я изпитала, ще те спаси от всички изпитания оттук нататък.

Не е необходимо да ти казвам, че Димо ще бъде до теб. Сигурен съм, че го усещаш. Следващия път, когато се чуете по небесния телефон, му предай, че ние, неговите почитатели, сме безкрайно признателни за музиката.

Това е от мен. Дано това писмо стигне до теб. Дано и други силни момичета го прочетат. Благодаря ти, че ме изслуша.

Прочетете още от Росен Карамфилов:  

• Свобода = Независимост
• Стрес? Секс!
• За връзките между парите и щастието
• Отворено писмо до Димо от P.I.F.
• “Queen’s Gambit” – култов сериал за шахмата като опиянение